Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPile_Wikipedia_Filtered

language stringclasses 1 value	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 339 52.5M
bg	caselaw	EU	25.1.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 27/46 Решение на Общия съд от 26 ноември 2015 г. — Établissement Amra/СХВП (KJ KANGOO JUMPS XR) (Дело T-390/14) (1) ((Марка на Общността - Заявка за марка на Общността „KJ Kangoo Jumps XR“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) (2016/C 027/57) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Établissement Amra (Вадуц, Лихтенщайн) (представител: S. Rizzo, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo) Предмет Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 10 март 2014 г. (преписка R 1511/2013-2) относно заявка за регистрация на „позиционен триизмерен“ знак на KJ Kangoo Jumps XR като марка на Общността Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Établissement Amra да запалти съдебните разноски. (1) ОВ C 315, 15.9.2014 г.
bg	caselaw	EU	7.3.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 66/30 Дело, заведено на 30 ноември 2012 г. от Надзорния орган на ЕАСТ срещу Исландия (Дело E-13/12) 2013/C 66/10 На 30 ноември 2012 г. пред Съда на ЕАСТ беше заведено дело срещу Исландия от Надзорния орган на ЕАСТ, представляван от Xavier Lewis и Maria Moustakali в качеството им на представители, с адрес: Rue Belliard 35, 1040 Brussels, Belgium. Надзорният орган на ЕАСТ иска от Съда на ЕАСТ: 1. Да постанови, че като не е приела или не е уведомила Надзорния орган в предписания срок за мерките, необходими за прилагането на акта, посочен в точка 10 от част 7.1 от глава I от приложение I към Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство (Директива 90/167/ЕИО на Съвета от 26 март 1990 г. относно определяне на условията, регулиращи подготовката, пускането на пазара и употребата на медикаментозни фуражи в Общността), адаптиран спрямо Споразумението чрез протокол 1 към същото, Исландия не е изпълнила задълженията си съгласно посочения акт и съгласно член 7 от Споразумението за ЕИП, и 2. Да разпореди Исландия да заплати съдебните разноски. Правен и фактически контекст и правни аргументи в подкрепа на твърденията: — Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че съгласно член 15 от Директива 90/167/ЕИО на Съвета от 26 март 1990 г. (наричана по-долу „директивата“) и член 7 от Споразумението за ЕИП, Исландия е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на директивата и да уведоми Надзорния орган на ЕАСТ за тях. — Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че не е получил подобна информация от исландското правителство и че не разполага с друга информация, въз основа на която да стигне до заключението, че мерките, необходими за прилагането на директивата, са били взети. — Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че като не е приела или не е уведомила Надзорния орган в предписания срок за мерките, необходими за прилагането на директивата, Исландия не е изпълнила задълженията си по член 15 от директивата и член 7 от Споразумението за ЕИП.
bg	caselaw	EU	18.2.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 49/6 Решение на Съда (четвърти състав) от 21 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Düsseldorf — Германия) — Haltergemeinschaft LBL GbR/Hauptzollamt Düsseldorf (Дело C-250/10) (1) (Директива 2003/96/ЕО - Данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията - Член 14, параграф 1, буква б) - Освобождаване от данъчно облагане на енергийните продукти, доставяни за гориво за целите на въздухоплаването - Гориво, което е доставено от наемодателя по договор за чартиране на самолет и е използвано от чартьорите на самолета за техните полети за цели, различни от доставянето на въздухоплавателна услуга срещу заплащане) 2012/C 49/10 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Finanzgericht Düsseldorf Страни в главното производство Жалбоподател: Haltergemeinschaft LBL GbR Ответник: Hauptzollamt Düsseldorf Предмет Преюдициално запитване — Finanzgericht Düsseldorf — Тълкуване на член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98) — Обхват на освобождаването от данъчно облагане, предвидено за енергийните продукти, доставяни за гориво за целите на въздухоплаването — Освобождаване от данъчно облагане на горивото, доставено от наемодателя по договор за наем или за чартиране на самолет, който не е въздухоплавателно дружество, и използвано от чартьорите на самолета за техните полети с търговска цел Диспозитив Член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в посочената норма освобождаване от данъчно облагане на енергийните продукти, доставяни за гориво за целите на въздухоплаването (извън частните полети за развлечение), е неприложимо за дружество като разглежданото в главното производство в случаите, когато това дружество предоставя съгласно договор за наем или за чартиране свое въздухоплавателно средство, заедно с горивото, на дружества, които при въздухоплавателната си дейност не доставят пряко въздухоплавателна услуга срещу заплащане. (1) ОВ C 226, 30.7.2011 г.
bg	caselaw	EU	16.6.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 184/47 Жалба, подадена на 20 април 2014 г. — ZZ/Парламент (Дело F-37/14) 2014/C 184/79 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представител: M. Casado García-Hirschfeld, avocat) Ответник: Европейски парламент Предмет на производството Отмяна на решението на Парламента да не разреши прехвърлянето за 2013 г., на 16 дни отпуск, неизползвани през 2012 г., след като жалбоподателят бил в продължителен отпуск поради тежко заболяване Искания на жалбоподателя — да се отмени решението, с което е отказано да се прехвърлят за 2013 г., дни от отпуска на жалбоподателя за 2012 г., които превишават максимума от дванадесет дни, — ако е необходимо, да се отмени решението на генералния секретар на Европейския парламент от 21 януари 2014 г., с което е отхвърлена жалбата по административен ред на жалбоподателя от 4 октомври 2013 г., — да се осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.
bg	caselaw	EU	26.2.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 63/5 Решение на Съда (първи състав) от 22 декември 2010 г. (преюдициално запитване от Arbeidshof te Brussel — Белгия) — Omalet NV/Rijksdienst voor Sociale Zekerheid (Дело C-245/09) (1) (Свободно предоставяне на услуги - Член 49 ЕО - Изпълнител, установен в държава членка - Възлагане на дейност на съдоговорители, установени в същата държава членка - Изцяло вътрешно положение - Недопустимост на преюдициалното запитване) 2011/C 63/08 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Arbeidshof te Brussel Страни в главното производство Жалбоподател: Omalet NV Ответник: Rijksdienst voor Sociale Zekerheid Предмет Преюдициално запитване — Arbeidshof te Brussel — Тълкуване на член 49 ЕО — Социално законодателство — Установен в Белгия изпълнител, възлагащ дейност на установени в същата държава членка съдоговорители, които не са регистрирани пред националните органи — Прилагане или неприлагане на член 49 ЕО Диспозитив Преюдициалното запитване, отправено от arbeidshof te Brussel (Белгия) с акт от 25 юни 2009 г., е недопустимо. (1) ОВ C 220, 12.9.2009 г.
bg	caselaw	EU	29.10.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 319/20 Определение на Общия съд от 1 септември 2011 г. — Elosta/Комисия (Дело T-102/09) (1) (Жалба за отмяна - Срок за обжалване - Просрочие - Липса на непреодолима сила - Липса на извинима грешка - Недопустимост) 2011/C 319/41 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Abdelrazag Elosta (Pinner, Middlesex, Обединеното кралство) (представители: E. Grieves, barrister, A. McMurdie, solicitor) Ответник: Европейска комисия (представители: E. Paasivirta и M. Konstantinidis) Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: R. Szostak, G. Étienne, M.-M. Josephides и E. Finnegan) Предмет Искане за отмяна на Регламент (ЕО) No 1330/2008 на Комисията от 22 декември 2008 година за изменение за сто и трети път на Регламент (ЕО) No 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните (ОВ L 345, стр. 60), в частта, в която този акт се отнася до жалбоподателя Диспозитив 1. Отхвърля жалбата като недопустима. 2. Осъжда г-н Abdelrazag Elosta да заплати, освен направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски на Европейската комисия. 3. Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 13, 15.1.2011 г.
bg	caselaw	EU	3.12.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 355/20 Жалба, подадена на 23 септември 2011 г. — Германия/Комисия (Дело T-500/11) 2011/C 355/37 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: T. Henze и K. Petersen, Rechtsanwälte) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да се отмени решение на Комисията С(2011) 4922 окончателен от 13 юли 2011 г., постановено в процедура за държавна помощ No 438/2010 С(2011), в частта му, с която се установява, че цялата програма за отпускане на подчинени заеми попада в приложното поле на Регламент (ЕО) No 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ, — при условията на евентуалност, да отмени решението в неговата цялост, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалбата е насочена срещу решение на Комисията относно програмата „WACHSTUM“ за отпускане на подчинени заеми на предприятия с определен рейтинг в провинция Саксония-Анхалт, доколкото с това решение се установява, че цялата програма за отпускане на подчинени заеми попада в приложното поле на Регламент (ЕО) No 1998/2006 (1) относно минималната помощ. С жалбата се оспорва становището на Комисията, която приема — единствено въз основа на обстоятелството, че заемите били отпускани от специална кредитна институция —, че тези заеми не били отпускани в съответствие с обичайните пазарни условия, поради което следвало да се изпълнят изискванията на Регламента de minimis. Жалбоподателят посочва три правни основания в подкрепа на жалбата си. 1. Първото правно основание е изведено от нарушение на член 107 ДФЕС във връзка с членове 1 и 2 от Регламент No 1998/2006, доколкото погрешно се приема, съответно само се твърди, че е налице определено предимство Според жалбоподателя констатацията на Комисията, че мярката попадала под приложното поле на Регламента de minimis е неправилна от гледна точка на действителното положение. Според жалбоподателя адресатите на програмата за отпускане на заеми не били получили никакво предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и само поради тази причина основните случаи, в които се прилагала програмата за отпускане на заеми, не следвало да се разглеждат като случаи на предоставяне на помощ. — Комисията не е следвало да стига до извода, че е налице определено предимство единствено въз основа на обстоятелството, че заемите се отпускали от специална кредитна институция. От по-голямо значение за разглежданите заеми били условията за тяхното отпускане. С оглед на преценката дали е предоставено определено предимство били релевантни изисквания лихвен процент, обезпечението на заема, както и цялостното състояние на получилото заем предприятие. Следвало да се установи дали даден частен инвеститор би получил сходен заем при уговорения лихвен процент и при предоставяне на същото обезпечение. — Според досегашната практика на Комисията по вземане на решения посочените индикатори на подчинените кредити се конкретизирали чрез прилагане на така наречения метод Brandenburg, който се основавал на известието на Комисията относно референтната ставка, като в резултат на това следвало да се приеме, че не е налице помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Комисията внезапно се отклонявала от тази своя практика по вземане на решения и се основавала единствено на характеристиките на отпускащата заемите кредитна институция. Било напълно неподходящо обаче последната да се разглежда като индикатор, тъй като специалните кредитни институции също можели да осъществяват дейност при пазарни условия. 2. Второто правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС По-нататък жалбоподателят изтъква, че е допуснато нарушение на задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС, тъй като Комисията се задоволява да прави обобщаващи предположения и изводи, като обаче пропускала да обясни защо приема, че условията за отпускане на подчинените заеми не съответстват на обичайните пазарни условия и защо внезапно се отклонява от досегашната си практика по вземане на решения. 3. Третото правно основание е изведено от нарушение на принципа за правото на изслушване в различните му проявления Жалбоподателят изтъква в допълнение, че се нарушава принципът за правото на изслушване в различните му проявления, тъй като Комисията не обсъдила с Федералното правителство промяната на становището си преди да приеме обжалваното решение. (1) Регламент (ЕО) No 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ (ОВ L 379, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 96).
bg	caselaw	EU	31.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/4 Решение на Съда (голям състав) от 8 юни 2010 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court), Обединеното кралство) — The Queen, по жалба на: Vodafone Ltd, Telefónica O2 Europe plc, T-Mobile International AG, Orange Personal Communications Services Ltd/Secretary of State for Business, Enterprise and Regulatory Reform (Дело C-58/08) (1) (Регламент (ЕО) No 717/2007 - Роуминг в обществените мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността - Валидност - Правно основание - Член 95 ЕО - Принципи на пропорционалност и на субсидиарност) 2010/C 209/04 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) Страни в главното производство Жалбоподател: The Quen, по жалба на: Vodafone Ltd, Telefónica O2 Europe plc, T-Mobile International AG, Orange Personal Communications Services Ltd Ответник: Secretary of State for Business, Enterprise and Regulatory Reform В присъствието на: Office of Communications, Hutchison 3G UK Ltd, GSM Association Предмет Преюдициално запитване — High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) — Валидност на Регламент (ЕО) No 717/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2007 година относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и за изменение на Директива 2002/21/ЕО (ОВ L 171, стр. 32) — Избор на правно основание — Валидност на членове 4, 2, буква a) и 6, параграф 3 от регламента, с които се налага максимална цена за роуминговите повиквания, от гледна точка на принципите на пропорционалност и субсидиарност Диспозитив При разглеждането на поставените въпроси не се установиха никакви обстоятелства, които могат да засегнат валидността на Регламент (ЕО) No 717/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2007 година относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и за изменение на Директива 2002/21/ЕО. (1) ОВ C 107, 26.4.2008 г.
bg	caselaw	EU	25.8.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 258/18 Решение на Общия съд от 12 юли 2012 г. — Pharmazeutische Fabrik Evers/СХВП — Ozone Laboratories Pharma (HYPOCHOL) (Дело T-517/10) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „HYPOCHOL“ - По-ранна национална фигуративна марка „HITRECHOL“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2012/C 258/31 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Pharmazeutische Fabrik Evers GmbH & Co. KG (Пинеберг, Германия) (представители: адв. R. Kaase и адв. R. Möller) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Ozone Laboratories Pharma SA (Букурещ, Румъния) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 1 септември 2010 г. (преписка R 1332/2009-4) относно производство по възражение между Pharmazeutische Fabrik Evers GmbH & Co. KG и Ozone Laboratories Pharma SA. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Pharmazeutische Fabrik Evers GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 13, 15.1.2011 г.
bg	caselaw	EU	16.6.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 216/7 Дело, заведено на 23 октомври 2015 г. от Надзорния орган на ЕАСТ срещу Исландия (Дело E-25/15) (2016/C 216/04) На 23 октомври 2015 г. пред Съда на ЕАСТ беше заведено дело срещу Исландия от Надзорния орган на ЕАСТ, представляван от Carsten Zatschler, Markus Schneider и Clémence Perrin в качеството им на представители на Надзорния орган на ЕАСТ, с адрес: 35 Rue Belliard, 1040 Brussels, Belgium. Надзорният орган на ЕАСТ иска от Съда на ЕАСТ: 1. Да постанови, че като в определения срок не е взела всички необходими мерки за събиране от получателите на държавната помощ, обявена за несъвместима с функционирането на Европейското икономическо пространство съгласно член 2, 3, 4 и 5 от Решение No 404/14/COL на Надзорния орган на ЕАСТ от 8 октомври 2014 г. относно схемата за поощряване на инвестициите в Исландия; като в определения срок не е отменила оставащите плащания, упоменати в член 7, трето изречение от това решение; и като в определения срок не е предоставила на Надзорния орган на ЕАСТ цялата информация, посочена в член 8 от решението, Исландия не е изпълнила задълженията си по член 14, параграф 3 от част II от Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд и членове 6, 7 и 8 от Решение No 404/14/COL. 2. Да осъди Исландия да заплати съдебните разноски. Правен и фактически контекст и правни аргументи, приведени в подкрепа на иска: — Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че Исландия не е изпълнила задълженията си, предвидени в Решение No 404/14/COL на Органа от 8 октомври 2014 г.относно схемата за поощряване на инвестициите в Исландия („решението за възстановяване“ или „решението“). — Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че в решението за възстановяване е установил, наред с другото, че Исландия е сключила с дружества пет инвестиционни споразумения, които включват нова държавна помощ, несъвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП. — Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че член 6 от решението за възстановяване задължава Исландия да предприеме всички необходими мерки за възстановяване от страна на бенефициерите на неправомерно получената държавна помощ, посочена в членове 2, 3, 4 и 5 от решението. — Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че член 7, трето изречение от решението за възстановяване налага задължението на Исландия да отмени всички оставащи плащания от помощта, считано от датата на нотифициране на решението, т.е. от 8 октомври 2014 г. — Освен това Надзорният орган на ЕАСТ твърди, че съгласно член 8 от решението за възстановяване, Исландия е била длъжна да му предостави информацията, посочена в гореспоменатия член, до 9 декември 2014 г.
bg	caselaw	EU	29.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 168/26 Преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия), постъпило на 27 март 2017 г. — Köln-Aktienfonds Deka/Staatssecretaris van Financiën (Дело C-156/17) (2017/C 168/34) Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Hoge Raad der Nederlanden Страни в главното производство Жалбоподател: Köln-Aktienfonds Deka Ответник: Staatssecretaris van Financiën Други страни: Nederlandse Orde van Belastingadviseurs, Loyens en Loeff NV Преюдициални въпроси 1) Допуска ли член 56 ЕО (понастоящем член 63 ДФЕС) на установен извън Нидерландия инвестиционен фонд да не бъде възстановяван удържаният нидерландски данък върху дивидентите, които фондът е получил от установени в Нидерландия дружества, защото този фонд няма задължение да удържа нидерландския данък върху дивидентите, като се има предвид, че данъкът върху дивидентите се възстановява на установено в Нидерландия предприятие за колективно инвестиране с фискален характер, което ежегодно разпределя на притежателите на дялове или дялови участия във фонда доходите си от инвестиции, след удържане на нидерландския данък върху дивидентите? 2) Допуска ли член 56 ЕО (понастоящем член 63 ДФЕС) на установен извън Нидерландия инвестиционен фонд да не бъде възстановяван удържаният нидерландски данък върху дивидентите, които фондът е получил от установени в Нидерландия дружества, защото този фонд не е доказал надлежно, че притежателите на дялове или дялови участия във фонда изпълняват предвидените в нидерландската правна уредба изисквания? 3) Допуска ли член 56 ЕО (понастоящем член 63 ДФЕС) на установен извън Нидерландия инвестиционен фонд да не бъде възстановяван удържаният нидерландски данък върху дивидентите, които фондът е получил от установени в Нидерландия дружества, защото този фонд не разпределя на притежателите на дялове или дялови участия във фонда ежегодно и най-късно през осмия месец след края на счетоводната година доходите си от инвестиции в пълен размер, макар че съгласно законовите разпоредби в сила в държавата на установяването на фонда доходите му от инвестиции, доколкото не са били разпределени, се считат (а) за разпределени и/или (б) се вземат предвид от държавата на установяване при облагането на притежателите на дялове или дялови участия, все едно че е разпределена печалба, като се има предвид, че данъкът върху дивидентите се възстановява на установено в Нидерландия предприятие за колективно инвестиране с фискален характер, което ежегодно разпределя на притежателите на дялове или дялови участия във фонда доходите си от инвестиции в пълен размер, след удържане на нидерландския данък върху дивидентите?
bg	caselaw	EU	16.6.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 184/34 Жалба, подадена на 14 март 2014 г. — Freitas/Парламент и Съвет (Дело T-185/14) 2014/C 184/56 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: José Freitas (Порто, Португалия) (представител: J.-P. Hordies, avocat) Ответници: Съвет на Европейския съюз и Европейски парламент Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да приеме, че жалбата е допустима и основателна — да отмени член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2013/55/EС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) No 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“) публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 28 декември 2013 г. (L 354/132), — да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от нарушение на член 49 ДФЕС, тъй като професията на нотариус попадала в приложното поле на член 49 ДФЕС относно свободата на установяване и не била свързана с упражняването на публичната власт по смисъла на член 51 ДФЕС. При това положение не могло професията на нотариус да се изключи от приложното поле на Директива 2005/36/ЕО (1). 2. Второто правно основание е изведено от нарушаване на принципа на пропорционалност, тъй като нотариусите, назначени с официален акт на публичната власт били изобщо и абсолютно изключени от приложното поле на Директива 2005/36/ЕО. (1) Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, стр. 22; Специално издание на български език, 2007, глава 5, том 8, стр. 3).
bg	caselaw	EU	7.11.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 267/20 Решение на Съда (първи състав) от 10 септември 2009 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Social de Madrid — Испания) — Francisco Vicente Pereda/Madrid Movilidad SA (Дело C-277/08) (1) (Директива 2003/88/ЕО - Организация на работното време - Право на платен годишен отпуск - Отпуск по болест - Годишен отпуск, който съвпада с отпуск по болест - Право на ползване на годишния отпуск през друг период) 2009/C 267/35 Език на производството: испански Запитваща юрисдикция Juzgado de lo Social de Madrid Страни в главното производство Жалбоподател: Francisco Vicente Pereda Ответник: Madrid Movilidad SA Предмет Преюдициално запитване — Juzgado de lo Social de Madrid — Тълкуване на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г. глава 5, том 7, стр. 3) — Работник, който поради трудова злополука, настъпила преди годишния отпуск, е в отпуск по болест в определения от предприятието период за ползване на годишния отпуск — Право на работника да ползва годишния си отпуск в различен период Диспозитив Член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби или колективни трудови договори, които предвиждат, че работник в отпуск по болест през периода на годишен отпуск, определен в графика за отпуските в предприятието, в което е нает на работа, няма право след връщането си на работа да ползва своя годишен отпуск в различен период от първоначално определения, евентуално извън съответния референтен период. (1) ОВ C 223, 30.8.2008 г.
bg	caselaw	EU	12.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 335/31 Преюдициално запитване от Landgericht Aachen (Германия), постъпило на 19 май 2016 г. — Frank Sleutjes (Дело C-278/16) (2016/C 335/41) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Landgericht Aachen Страни в главното производство Жалбоподател: Frank Sleutjes Друга страна в производството: Staatsanwaltschaft Aachen Преюдициален въпрос Следва ли член 3 от Директива 2010/64/EС (1) на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (CELEX No 32010L0064) да се тълкува в смисъл, че в понятието „присъда“ по член 37, параграф 3 от StPO (германския Наказателнопроцесуален кодекс) се включват и наказателните определения по смисъла на член 407 и сл. от StPO? (1) ОВ L 280, 2010 г., стр. 1.
bg	caselaw	EU	2.3.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 73/25 Решение на Общия съд от 21 януари 2015 г. — easyJet Airline/Комисия (Дело T-355/13) (1) (Конкуренция - Злоупотреба с господстващо положение - Пазар на летищните услуги - Решение за отхвърляне на жалба - Член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 1/2003 - Разглеждане на случая от орган по конкуренцията на държава членка - Отхвърляне на жалбата по съображения за приоритетност - Решение на органа по конкуренцията, което съгласно правото на конкуренцията взема под внимание разследване, проведено в съответствие с приложимото в съответната област национално право - Задължение за мотивиране) (2015/C 073/32) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: easyJet Airline Co. Ltd (Лутън, Обединено кралство) (представители: M. Werner и R. Marian, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: A. Biolan и F. Ronkes Agerbeek) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Luchthaven Schiphol NV (Схипхол, Нидерландия) (представители: J. de Pree, G. Hakopian и S. Molin, адвокати) Предмет Искане за отмяна на Решение C(2013) 2727, окончателен, на Комисията от 3 май 2013 г., с което се отхвърля жалбата срещу Luchthaven Schiphol на жалбоподателя относно твърдяно антиконкурентно поведение на пазара на летищни услуги (преписка COMP/39.869 — easyJet/Schiphol) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда easyJet Airline Co. Ltd да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 260, 7.9.2013 г.
bg	caselaw	EU	20.6.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 222/37 Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 12 май 2016 г. — Guittet/Комисия (Дело F-92/15) (1) ((Публична служба - Бивш служител - Социално осигуряване - Злополука - Член 73 от Правилника - Приключване на производството - Определяне на степента на частична трайна инвалидност - Допълнително обезщетение към капитала, изплащан в случай на частична трайна инвалидност - Изпълнение на решение за отмяна - Неизлечима и пълна глухота)) (2016/C 222/48) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Christian Guittet (Кан, Франция) (представители: L. Levi и A. Tymen, avocats) Ответник: Европейска комисия (представители: T. S. Bohr, C. Mélotte, avocat) Предмет Искане за отмяна, от една страна, на решението за преразглеждане на степента на частична трайна инвалидност на жалбоподателя, и от друга страна, на решението с което частично е отхвърлена жалбата по административен ред на жалбоподателя и искане за поправяне на имуществените и неимуществените вреди, които се твърди, че са претърпени. Диспозитив 1) Отменя решението от 6 октомври 2014 г. за приключване на производството, образувано на основание член 73 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз след злополуката от 8 декември 2003 г., при която е пострадал г-н Christian Guittet, в частта, в която в него степента на частична трайна инвалидност, която му е призната, е определена на 65 % на основание на член 12 от Общите правила на институциите на Европейския съюз относно осигурителното покритие срещу злополуки и професионални заболявания, в редакцията в сила до 1 януари 2006 г. 2) Осъжда Европейската комисия да заплати на г-н Guittet сумата 5 000 EUR. 3) Отхвърля жалбата в останалата част. 4) Осъжда Европейската комисия да понесе собствените си разноски и да заплати направените от г-н Guittet разноски. (1) ОВ C 294, 7.9.2015 г., стр. 83.
bg	caselaw	EU	22.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 52/29 Жалба, подадена на 4 декември 2013 г. от Melkveebedrijf Overenk BV и др. срещу определението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 11 септември 2013 г. по дело T-540/11, Melkveebedrijf Overenk и др./Комисия (Дело C-643/13 P) 2014/C 52/53 Език на производството: нидерландски Страни Жалбоподатели: Melkveebedrijf Overenk BV, Maatschap Veehouderij Kwakernaak, Mulders Agro vof, Melkveebedrijf Engelen vof, Melkveebedrijf De Peel BV, M.H.H.M. Moonen (представители: P. E. Mazel и A. van Beelen, advocaten) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за ново разглеждане от Общия съд. Правни основания и основни доводи Определението би следвало да се отмени поради допуснатите от Общия съд процесуални нарушения, засягащи интересите на жалбоподателите, както и нарушения на правото на Европейския съюз.
bg	caselaw	EU	15.8.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 209/54 Определение на Първоинстанционния съд от 17 юни 2008 г. — Dow AgroSciences/ЕОБХ (Дело T-397/06) (1) (Жалба за отмяна - Иск за отговорност - Директива 91/414/ЕИО - Продукти за растителна защита - Становище на Европейския орган за безопасност на храните - Акт, който не подлежи на обжалване - Подготвителен акт - Недопустимост) (2008/C 209/96) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Dow AgroSciences Ltd (Hitchin, Hertfordshire, Обединено кралство) (представители: K. Van Maldegem и C. Mereu, avocats) Ответник: Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ) (представители: първоначално A. Cuvillier и D. Detken, впоследствие A. Cuvillier и S. Gabbi) Встъпила страна в полза на ответника: Комисия на Европейските общности (представители: L. Parpala и B. Doherty) Предмет Искане за отмяна на становището на ЕОБХ от 28 юли 2006 г. относно оценката на активното вещество халоксифоп-R съгласно Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30), и от друга страна, искане за поправяне на претърпените вреди. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Dow AgroSciences Ltd, Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 42, 24.2.2007 г.
bg	caselaw	EU	8.10.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 298/4 Решение на Съда (трети състав) от 28 юли 2011 г. — Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya (C-471/09 P), Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava (C-472/09 P), Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa (C-473/09 P)/Европейска комисия, Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco, Comunidad Autónoma de la Rioja, Camara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Vizcaya, Cámara Oficial de Comercio e Industria de Álava, Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Guipúzcoa, Confederación Empresarial Vasca (Confebask) (Съединени дела C-471/09 P—C-473/09 P) (1) (Обжалване - Държавни помощи - Жалба за отмяна - Решения на Комисията относно схемата за държавни помощи, приложена от Испания в полза на предприятия от провинциите Vizcaya, Álava и Guipúzcoa - Данъчен кредит от 45 % от инвестициите - Оправдани правни очаквания - Принцип на пропорционалност - Принципи на правна сигурност и на добра администрация - Спазване на разумен срок - Липса на уведомяване) 2011/C 298/05 Език на производството: испански Страни Жалбоподатели: Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya C-471/09), Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava (C-472/09 P), Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa (C-473/09 P) (представители: I. Sáenz-Cortabarría Fernández и M. Morales Isasi, abogados) Други страни в производството: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre и C. Urraca Caviedes), Comunidad Autónoma del País Vasco — Gobierno Vasco (представители: I. Sáenz-Cortabarría Fernández и M. Morales Isasi, abogados), Comunidad Autónoma de la Rioja (представители: J. M. Criado Gámez и M. Martínez Aguirre, abogados), Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Vizcaya, Cámara Oficial de Comercio e Industria de Álava, Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Guipúzcoa (представители: I. Sáenz-Cortabarría Fernández и M. Morales Isasi, abogados), Confederación Empresarial Vasca (Confebask) Страна, встъпила в подкрепа на жалбоподателите: Кралство Испания (представител: N. Díaz Abad) Предмет Жалби срещу Решението на Първоинстанционния съд (пети разширен състав) от 9 септември 2009 г. по дело Diputación Foral de Álava et Gobierno Vasco и др./Комисия (T-227/01—T-229/01, T-265/01, T-266/01 и T-270/01), с което Първоинстанционният съд е отхвърлил, по дела T-227/01 и T-265/01, искане за отмяна на Решение 2002/820/ЕО на Комисията от 11 юли 2001 г. относно схемата за държавна помощ, приложена от Испания в полза на предприятията от провинция Álava под формата на данъчен кредит от 45 % от инвестициите (ОВ L 296, 2002 г., стр. 1), по дела T-228/01 и T-266/01 — искане за отмяна на Решение 2003/27/ЕО на Комисията от 11 юли 2001 г. относно схемата за държавна помощ, приложена от Испания в полза на предприятията от провинция Vizcaya под формата на данъчен кредит от 45 % от инвестициите (ОВ L 17, 2003 г., стр. 1), и по дела T-229/01 и T-270/01 —искане за отмяна на Решение 2002/894/ЕО на Комисията от 11 юли 2001 г. относно схемата за държавна помощ, приложена от Испания в полза на предприятията от провинция Guipúzcoa под формата на данъчен кредит от 45 % от инвестициите (ОВ L 314, 2002 г., стр. 26). Диспозитив 1. Отхвърля основните и насрещните жалби. 2. Осъжда Territorio Histórico de Vizcaya — Diputación Foral de Vizcaya, Territorio Histórico de Álava — Diputación Foral de Álava, Territorio Histórico de Guipúzcoa — Diputación Foral de Guipúzcoa, Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Vizcaya, la Cámara Oficial de Comercio e Industria de Álava и Cámara Oficial de Comercio, Industria y Navegación de Guipúzcoa да заплатят в равни части съдебните разноски, свързани с настоящите жалби. 3. Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 37 от 13.2.2010 г.
bg	caselaw	EU	24.3.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 69/12 Иск, предявен на 7 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности срещу Чешката република (Дело C-60/07) (2007/C 69/28) Език на производството: чешки Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: M. Šmerdová и L. Pignataro) Ответник: Чешка република Искания — да се постанови, че като не е приела законовите, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобрази с Директива 2004/33/ЕО (1) на Комисията от 22 март 2004 година за прилагане на Директива 2002/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои технически изисквания за кръвта и кръвните съставки, или във всички случаи, като не е уведомила Комисията за тези разпоредби, Чешката република не е изпълнила задълженията си по член 9, параграф 1 от тази директива. — да се осъди Чешката република да заплати разноските. Правни основания и главни доводи Крайният срок за транспониране на директивата е изтекъл на 8 февруари 2005 г. (1) ОВ L 91, стр. 25. Чешко специално издание, глава 15, том 08, стр. 272.
bg	caselaw	EU	21.8.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 277/31 Решение на Общия съд от 29 юни 2017 г. — Cipriani/EUIPO — Hotel Cipriani (CIPRIANI) (Дело T-343/14) (1) ((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „CIPRIANI“ - Липса на недобросъвестност - Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Липса на нарушение на правото на име на общоизвестно лице - Член 53, параграф 2, буква а) от Регламент No 207/2009)) (2017/C 277/45) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Arrigo Cipriani (Венеция, Италия) (представители: A. Vanzetti, G. Sironi и S. Bergia, адвокати) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Crespo Carrillo) Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Hotel Cipriani Srl (Венеция) (представители: първоначално C. Hoole, solicitor, впоследствие T. Alkin, B. Brandreth, barristers, W. Sander, P. Cantrill, M. Pearce, A. Hall и A. Ward, solicitors, и накрая B. Brandreth, barrister, A. Poulter и P. Brownlow, solicitors) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 14 март 2014 г. (преписка R 224/2012-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни г-н Cipriani и Hotel Cipriani Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Г-н Arrigo Cipriani понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и на Hotel CIPRIANI Srl. (1) ОВ C 261, 11.8.2014 г.
bg	caselaw	EU	5.5.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 133/27 Жалба, подадена на 2 март 2012 г. — Република Гърция/Комисия (Дело T-105/12) 2012/C 133/54 Език на производството: гръцки Страни Жалбоподател: Република Гърция (представители: K. Samoni и N. Dafniou) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Общия съд: — да допусне жалбата за отмяна, — да отмени обжалваното решение на Комисията, — да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба Република Гърция иска отмяна (съгласно член 263 ДФЕС) на Решение 1472708 на Комисията от 3 януари 2012 година„относно продължаване на плащането на периодична имуществена санкция в размер на 31 536 EUR за всеки ден забава на предприемането на необходимите за съобразяване с решението на Съда на Европейския съюз по дело С-65/05 мерки“, в частта му, в която се иска заплащане на посочената периодична имуществена санкция, считано от 22 август 2011 г. Със споменатото по-горе обжалвано решение, доколкото в него Комисията достига до извода, че Република Гърция изглежда не е приела необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда на Европейския съюз по дело С-65/05 и впоследствие с второто решение на Съда по дело С-109/08, Република Гърция е приканена да заплати сумата от 4 825 000 EUR като периодична имуществена санкция за периода от 1 юли 2011 г. до 30 ноември 2011 г. 1. Първото правно основание е изведено от неправилната преценка на Комисията на мерките за съобразяване с решението на Съда, взети от Република Гърция Ответникът е преценил и тълкувал неправилно мерките за съобразяване с решението на Съда, взети от Република Гърция. Република Гърция твърди, че като е приела Закон 4002/20111, който в изпълнение на постановеното от Съда решение по дело С-65/05 отменя спорните разпоредби на Закон 3037/2002, тя е взела всички необходими мерки за изпълнение на решението на Съда. 2. Второто правно основание е изведено от превишаване от Комисията на нейните правомощия Комисията е превишила правомощията си като пазител на Договора, тъй като не се е задоволила, така както се изисква от нея, с прилагането, явно или не, на мерките за привеждане в съответствие. Освен това, като се има предвид че Република Гърция се е съобразила напълно с решенията на Съда, Комисията е излязла извън границите на тези решения. 3. Третото правно основание е изведено от липсата на мотиви В решението си, обжалвано от Република Гърция, Комисията не е мотивирала, нито е изложила изрично причините поради, които е поискала плащането на периодичната имуществена санкция да продължи известен период от време след приемането на Закон 4002/2011, а именно за периода от 22 август 2011 г. до 30 ноември 2011 г. Република Гърция оспорва тази допълнителна сума, тъй като счита че с обнародването на посочения закон тя се е съобразила напълно с решенията на Съда. 4 Четвъртото правно основание е изведено от позоваването на погрешно правно основание Според Република Гърция, ако Комисията счита, че Република Гърция не е приложила правилно Закон 4002/2011, тя е трябвало да се позове на член 258 ДФЕС и да започне ново производство за неизпълнение на задължения, а не да иска продължаване на плащането на периодичната имуществена санкция.
bg	caselaw	EU	11.1.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 9/13 Решение на Съда (трети състав) от 7 ноември 2013 г. (преюдициално запитване от Cour constitutionnelle — Белгия) — Institut professionnel des agents immobiliers (IPI)/Geoffrey Englebert, Immo 9 SPRL, Grégory Francotte (Дело C-473/12) (1) (Обработване на лични данни - Директива 95/46/ЕО - Членове 10 и 11 - Задължение за информиране - Член 13, параграф 1, букви г) и ж) - Изключения - Обхват на изключенията - Частни детективи, които действат за организацията, осъществяваща контрол върху регламентирана професия - Директива 2002/58/ЕО - Член 15, параграф 1) 2014/C 9/19 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour constitutionnelle Страни в главното производство Ищец: Institut professionnel des agents immobiliers (IPI) Ответници: Geoffrey Englebert, Immo 9 SPRL, Grégory Francotte в присъствието на: Union professionnelle nationale des détectives privés de Belgique (UPNDP), Association professionnelle des inspecteurs et experts d’assurances ASBL (APIEA), Conseil des ministres Предмет Преюдициално запитване — Cour constitutionnelle (Белгия) — Тълкуване на член 11, параграф 1 и на член 13, параграф 1, букви г) и ж) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13 том 17 стр. 10), както и на член 6, параграф 3 ДЕС — Пълна хармонизация — Възможност за държавата членка да предвиди ограничение или изключение от задължението за непосредствено информиране на заинтересуваното лице — Обхват на изключението от това задължение — Включване на професионалната дейност на частните детективи — При отрицателен отговор, съвместимост на член 13 от Директива 95/46/ЕО с член 6, параграф 3 ДЕС, и по-конкретно с оглед на принципа на равенство и недопускане на дискриминация. Диспозитив Член 13, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки имат не задължението, а възможността да транспонират в националното си право едно или повече от предвидените в този член изключения от задължението съответните физически лица да бъдат информирани за обработването на личните им данни. Дейността на частен детектив, който действа за сметка на професионална организация с цел да разследва нарушения на етичните кодекси на регламентирана професия, в настоящия случай професията агент на недвижими имоти, попада в обхвата на изключението, предвидено в член 13, параграф 1, буква г) от Директива 95/46. (1) ОВ C 26, 26.1.2013 г.
bg	caselaw	EU	9.2.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 46/48 Решение на Общия съд от 12 декември 2014 г. — Comptoir d'Épicure/СХВП — A-Rosa Akademie (da rosa) (Дело T-405/13) (1) ((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за международна регистрация, посочваща Европейската общност - Фигуративна марка „da rosa“ - По-ранна словна марка на Общността „aROSA“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент No 207/2009 и правило 22 от Регламент (ЕО) No 2868/95)) (2015/C 046/60) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Le Comptoir d'Épicure (Париж, Франция) (представител: S. Arnaud, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: V. Melgar) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: A-Rosa Akademie GmbH (Рощок, Германия) (представител: A. Theis, адвокат) Предмет Жалба срещу решението на пети апелативен състав на СХВП от 22 май 2013 г. (преписка R 1195/2012-5), постановено в производство по възражение между A-Rosa Akademie Gmbh и Le Comptoir d’Épicure. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Le Comptoir d’Épicure да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 284, 28.9.2013 г.
bg	caselaw	EU	10.1.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 6/17 Иск, предявен на 20 ноември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Испания (Дело C-503/08) (2009/C 6/29) Език на производството: испански Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: P. Dejmek и E. Adsera Ribera) Ответник: Кралство Испания Искания на ищеца — да се установи, че като не е приело законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с Директива 2005/56/EО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по силата на член 19 от посочената директива. — да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Срокът, определен за транспониране на Директива 2005/56/ЕО във вътрешното право, е изтекъл на 15 декември 2007 г. (1) ОВ L 310, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 107.
bg	caselaw	EU	24.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 421/57 Определение на Съда на публичната служба (първи състав) от 18 септември 2014 г. — Lebedef/Комисия (Дело F-118/13) (1) ((Публична служба - Искания в хода на производството - Явна недопустимост)) 2014/C 421/82 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Giorgio Lebedef (Senningerberg, Люксембург) (представител: F. Frabetti, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: C. Berardis-Kayser и G. Berscheid) Предмет Искане за отмяна на доклада за кариерното развитие за периода от 1 юли 2001 г. до 31 декември 2002 г. и за отмяна на точките за заслуги, предоставени в рамките на процедура за повишаване за 2003 г. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като явна недопустима. 2) Г-н Lebedef понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия. (1) ОВ C 52, 22.2.2014 г., стр. 53.
bg	caselaw	EU	26.10.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 354/46 Жалба, подадена на 7 септември 2015 г. — Mengozzi/СХВП — Consorzio per la Tutela dell’Olio Extravergine di Oliva Toscano (TOSCORO) (Дело T-510/15) (2015/C 354/56) Език на жалбата: английски Страни Жалбоподател: Roberto Mengozzi (Монако, Монако) (представител: T. Schuffenecker, адвокат) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Друга страна в производството пред апелативния състав: Consorzio per la Tutela dell’Olio Extravergine di Oliva Toscano IGP (Флоренция, Италия) Данни за производството пред СХВП Притежател на спорната марка: жалбоподателят Спорна марка: словна марка на Общността „TOSCORO“/марка на Общността No 2 752 509 Производство пред СХВП: производство по обявяване на недействителност Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на СХВП от 5 юни 2015 г. по преписка R 322/2014-2 Искания Жалбоподателят иска от Общия съд: — да потвърди обжалваното решение частично и да го отмени в тази му част, в която се обявява за недействителна марката на Общността, регистрирана за стоките „хранителни масла и мазнини; ядивни растителни масла, в частност маслинови“, и „пастети от зелени и черни маслини“, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително направените от жалбоподателя пред апелативния състав, — да осъди другата страна в производството пред апелативния състав — ако тя встъпи в настоящото производство — да заплати съдебните разноски, включително направените от жалбоподателя пред апелативния състав. Изложени основания — Нарушение на член 7, параграф 1, буква к) от Регламент No 207/2009 и на член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) No 1151/2012, — Нарушение на член 13, параграф 1, буква б) от Регламент No 1151/2012, — Нарушение на член 15 от Споразумението ТРИПС.
bg	caselaw	EU	1.10.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 290/18 Жалба, подадена на 12 август 2011 г. — Charron Inox и Almet/Комисия (Дело T-445/11) 2011/C 290/26 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Charron Inox (Марсилия, Франция) и Almet (Satolas-et-Bonce, Франция) (представител: P.-O. Koubi-Flotte, avocat) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите искат от Общия съд: — главно искане — да отмени Регламент (ЕС) No 627/2011 на Комисията от 27 юни 2011 г.; — при условията на евентуалност — да установи, че Комисията е допуснала грешка като не е предвидила достатъчен период от време от публикуването на Регламент (ЕС) No 627/2011 на Комисията от 27 юни 2011 година до влизането му в сила и да присъди на дружествата жалбоподатели следното обезщетение: — за претърпени вреди: — за дружество CHARRON: 123 297,69 EUR — за дружество ALMET: 384 210 EUR — за пропуснати ползи: — за дружество CHARRON, по отношение на договора, сключен с дружество SURAJ, сумата от 78 051,76 USD, или 55 211,57 EUR, — за дружество ALMET, по отношение на договора, сключен с дружество SURAJ, сумата от 69 059,18 USD, или 48 827,61 EUR; — при условията на евентуалност спрямо предходното, да признае обективна, невиновна отговорност на Комисията, която не е предвидила достатъчен период от време от публикуването на Регламент (ЕС) No 627/2011 на Комисията от 27 юни 2011 година до влизането му в сила и да присъди на дружествата жалбоподатели следното обезщетение: — за претърпени вреди: — за дружество CHARRON: 123 297,69 EUR — за дружество ALMET: 384 210 EUR — за пропуснати ползи: — за дружество CHARRON, по отношение на договора, сключен с дружество SURAJ, сумата от 78 051,76 USD, или 55 211,57 EUR, — за дружество ALMET, по отношение на договора, сключен с дружество SURAJ, сумата от 69 059,18 USD, или 48 827,61 EUR; — във всички случаи да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски, както и сумата от 10 000 EUR, представляваща част от разноските, свързани със защитата на жалбоподателите. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат две правни основания. 1. Първото правно основание е изведено от сериозна липса на проучване от страна на Комисията преди приемането на решението ѝ, доколкото тази липса довела до възприемането на неточни факти. 2. Второто правно основание е изведено от засягане на принципа на оправдани правни очаквания, доколкото незабавното влизане в сила на обжалвания регламент не позволил на жалбоподателите да адаптират съответно практиките си.
bg	caselaw	EU	19.2.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/17 Решение на Съда (първи състав) от 22 декември 2010 г. (преюдициално запитване от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) — Обединено кралство — Barbara Mercredi/Richard Chaffe (Дело C-497/10 PPU) (1) (Съдебно сътрудничество по граждански дела - Регламент (ЕО) No 2201/2003 - Брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност - Дете на невстъпили в брак родители - Понятие за обичайно местопребиваване на дете в кърмаческа възраст - Понятие за право на упражняване на родителски права) 2011/C 55/30 Език на производството: английски Запитваща юрисдикция Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) Страни в главното производство Жалбоподател: Barbara Mercredi Ответник: Richard Chaffe Предмет Преюдициално запитване — Court of Appeal (Англия и Уелс) (гражданско отделение) — Тълкуване на членове 8 и 10 от Регламент (ЕО) No 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) No 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183) — Понятие за обичайно местопребиваване — Дете, родено в Обединеното кралство от баща британски гражданин и майка френски гражданин, което има гражданството на майката, а родителите не са встъпвали в брак — Дете, отведено от майката в Реюнион — Правомерно отвеждане към момента на неговото осъществяване, доколкото майката е била носител на родителската отговорност по отношение на детето — Последващи искания за упражняване на родителската отговорност, за поделено местопребиваване и за право на лични отношения, подадени от бащата пред британските юрисдикции — Разпореждане на High Court за връщане на детето в Обединеното кралство — Оспорване на разпореждането от страна на майката с довод, че към момента на сезиране на юрисдикцията детето не е имало вече обичайно местопребиваване в Обединеното кралство Диспозитив 1. Понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на членове 8 и 10 от Регламент (ЕО) No 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) No 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда. За тази цел, когато се разглежда положението на дете в кърмаческа възраст, което пребивава само от няколко дена с майка си в държава членка, в която е било отведено и която е различна от държавата членка на обичайното му местопребиваване, трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на тази държава членка и за преместването на майката в тази държава, от една страна, а от друга — особено предвид възрастта на детето — географският и семейният произход на майката, както и семейните и социалните отношения, поддържани от нея и детето в тази държава членка. Националната юрисдикция следва да установи обичайното местопребиваване на детето, като държи сметка за съвкупността от специфичните за конкретния случай фактически обстоятелства. Ако прилагането на горепосочените критерии в главното производство наложи извода, че не може да се установи обичайното местопребиваване на детето, компетентният съд следва да се определи въз основа на критерия „присъствие на детето“ по смисъла на член 13 от Регламента. 2. Решенията на съд на държава членка, с които на основание на Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се отхвърля искане за незабавно връщане на детето на територията, на която се намира съдебният район на съд на друга държава членка, и които се отнасят до родителската отговорност по отношение на това дете, не засягат решенията, които следва да се постановят в тази друга държава членка по образувани преди това и все още висящи дела във връзка с родителската отговорност. (1) ОВ C 328, 4.12.2010 г.
bg	caselaw	EU	12.5.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 138/27 Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 1 февруари 2012 г. — Bancale и Buccheri/Комисия (Дело F-123/10) (1) (Публична служба - Срочно наети служители - Вътрешни конкурси - Условия за допускане - Професионален опит, придобит след получаване на дипломата - Диплома - Квалификация преди получаването на дипломата - Еквивалентност) 2012/C 138/56 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Giovanni Bancale (Ватерло, Белгия) и Roberto Buccheri (Брюксел, Белгия) (представители: адв. S. Orlandi, адв. A. Coolen, адв. J.-N. Louis и адв. É. Marchal) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално B. Eggers и P. Pecho, впоследствие B. Eggers) Предмет Отмяна на решенията на конкурсната комисия за конкурс COM/INT/OLAF/09/AD8 и COM/INT/OLAF/09/AD10, с които жалбоподателите не са допуснати до участие в конкурса. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Г-н Bancale и г-н Buccheri понасят изцяло направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 30, 29.1.2011 г., стр. 67.
bg	caselaw	EU	19.11.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 340/13 Жалба, подадена на 4 октомври 2011 г. от Polimeri Europa SpA срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 13 юли 2011 г. по дело T-59/07, Polimeri Europa/Комисия (Дело C-511/11 P) 2011/C 340/23 Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Polimeri Europa SpA (представители: M. Siragusa, F. M. Moretti, L. Nascimbene, avvocati) Другата страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — Да се отмени изцяло или отчасти Решение на Общия съд по дело T-59/07, доколкото с него се отхвърля жалбата на Polimeri, и в резултат от това: i) да се отмени изцяло или отчасти Решение С(2006) 5700 окончателен на Комисията от 29 ноември 2006 година относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.638 — Бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация, наричано по-нататък „Решението“), ii) и/или да се отмени или най-малкото да се намали глобата, наложена с Решението на Polimeri, — при условията на евентуалност, да се отмени изцяло или отчасти Решение по дело Т-59/07, доколкото с него се отхвърля жалбата на Polimeri, и да се върне делото за ново разглеждане на Общия съд, който да се произнесе по същество с оглед на указанията, предоставени му от Съда, — да бъде осъдена Комисията да заплати съдебните разноски по настоящото производство или съдебните разноски по дело Т-59/07. Правни основания и основни доводи Общият съд допуснал сериозна грешка при разглеждането на изложението на възраженията от 6 април 2006 г., в резултат от което възприел погрешни предпоставки за отхвърлянето на третото правно основание по жалбата на Polimeri, свързано с нарушение на правото на защита, произтичащо от разминаването между изложението на възраженията от 6 април 2006 г. и Решението, що се отнася до начина на разпределяне на отговорността между Polimeri и Syndial. Общият съд приложил неправилно общностната съдебна практика относно възлагането на отговорността за нарушението на Polimeri и относно изключването на Syndial от кръга на адресатите на Решението и мотивирал в недостатъчна степен отхвърлянето на оплакванията на Polimeri в тази връзка. Общият съд приложил неправилно общностната съдебна практика във връзка с преценката на оплакванията на Polimeri, отнасящи се до разминаването между изявленията, свързани с някои аспекти на твърдяното нарушение, направени от различни служители в предприятията, които оказали надлежно съдействие с оглед освобождаването от глоба или намаляването на нейния размер. По този начин, пренебрегвайки важни оневиняващи доказателства, Общият съд не упражнил пълен правораздавателен контрол над приетите от Комисията доказателства. Общият съд не отбелязал наличието на сериозни грешки, допуснати от Комисията при прилагане на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите и квалифицирането като „много сериозно“ на нарушението, установено с решението, мотивирайки — освен това — недостатъчно отхвърлянето на оплакванията на Polimeri в тази връзка. Общият съд не упражнил пълен правораздавателен контрол над определянето на размера на глобата, наложена на Polimeri. Общият съд не отбелязал наличието на сериозни грешки, допуснати от Комисията при определяне на мултипликационния коефициент, мотивирайки недостатъчно отхвърлянето на оплакванията на Polimeri в тази връзка. В допълнение Общият съд не отбелязал, че Комисията не е спазила принципа на равно третиране при определяне на мултипликационния коефициент, като мотивирала — освен това — недостатъчно отхвърлянето на оплакванията на Polimeri в тази връзка. Общият съд допуснал сериозна грешка при прилагането на общностната съдебна практика относно преценката на оплакванията на Polimeri по отношение недопустимостта на определени приложения към първоначалната жалба и изложил недостатъчни мотиви в тази връзка. По този начин Общият съд компрометирал доводите, изложени от Polimeri в негова защита срещу възраженията относно наличието на картел и срещу участието му в него, изключвайки по този начин упражняването на изискуемия пълен правораздавателен контрол над изложените от Комисията факти.
bg	caselaw	EU	31.7.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 249/13 Определение на Съда (първи състав) от 11 май 2017 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel Cluj — Румъния) — SC Exmitiani SRL/Direcţia Generală a Finanţelor Publice Cluj (Дело C-286/16) (1) ((Преюдициално запитване - Дейност по автомобилен превоз на пътници - Данъчно облагане - Обстоятелства, предхождащи присъединяването на Румъния към Европейския съюз - Явна липса на компетентност на Съда)) (2017/C 249/18) Език на производството: румънски Запитваща юрисдикция Curtea de Apel Cluj Страни в главното производство Жалбоподател: SC Exmitiani SRL Ответник: Direcţia Generală a Finanţelor Publice Cluj Диспозитив Отговорът на въпросите, поставени от Curtea de Apel Cluj (Апелативен съд — Клуж, Румъния), очевидно не е от компетентността на Съда. (1) ОВ C 296, 16.8.2016 г.
bg	caselaw	EU	27.8.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 252/12 Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Германия) на 18 февруари 2011 г. — Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof/Mohsen Afrasiabi, Behzad Sahabi и Heinz Ulrich Kessel (Дело C-72/11) 2011/C 252/23 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Oberlandesgericht Düsseldorf Страни в главното производство Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof (главният прокурор към Върховния федерален съд) Mohsen Afrasiabi, Behzad Sahabi, Heinz Ulrich Kessel, подсъдими Преюдициални въпроси 1. За да е налице предоставяне по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 423/2007 (1), необходимо ли е включените в списъка лица или образувания да могат незабавно да започнат да използват икономическия ресурс, за да придобиват финансови средства или да получават услуги? Ако не, следва ли член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 423/2007 да се тълкува в смисъл, че забраната за косвено предоставяне обхваща доставката и инсталирането в помещенията на трето лице в Иран на функционално изправен, но все още неподготвен за експлоатация икономически ресурс (в случая — вакуумна пещ), с който третото лице възнамерява по-късно да произвежда продукти за едно от посочените в приложения IV и V към Регламента юридически лица, образувания или субекти? 2. Следва ли член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 423/2007 да се тълкува в смисъл, че заобикаляне може да е налице само когато извършителят формално — но все пак само привидно — е съобразил действията си със забраните по член 7, параграфи 1—3 от Регламент (ЕО) No 423/2007, така че и при най-широко тълкуване забранителните норми да не обхващат тези действия? При това положение изключват ли се взаимно съставите на забраната за заобикаляне и на забраната за предоставяне? При утвърдителен отговор: може ли поведение, което (все още) не попада под забраната за (косвено) предоставяне, все пак да съставлява заобикаляне по смисъла на член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 423/2007? Ако не, представлява ли член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 423/2007 обща норма, под която може да се подведе всяко деяние, в резултат от което ще бъде предоставен икономически ресурс на включено в списъка лице или образувание? 3. Посоченият в член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 423/2007 признак от субективна страна „съзнателно и преднамерено“ изисква ли, от една страна, извършителят да е предвиждал с положителност, че действията му имат за предмет или последица заобикаляне на забраната за предоставяне, и от друга страна — да е налице и волеви момент, който предполага най-малкото извършителят да е допускал заобикалянето на забраната? Ако не, трябва ли извършителят да е искал да заобиколи забраната, тоест да е действал с пряк умисъл? Ако не, може ли да се приеме, че не е необходимо съзнателно заобикаляне, а е достатъчно извършителят да е предвиждал заобикалянето на забраната само като вероятност и да е допускал това? (1) Регламент (ЕО) No 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, стр. 1).
bg	caselaw	EU	19.2.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/36 Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 13 януари 2011 г. — Nijs/Сметна палата (Дело F-77/09) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Дисциплинарен режим - Дисциплинарно производство - Член 22а и член 22б от Правилника - Безпристрастност - Разумен срок) 2011/C 55/65 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Bart Nijs (Bereldange, Люксембург) (представител: F. Rollinger, avocat) Ответник: Сметна палата на Европейския съюз (представители: г-н T. Kennedy и г-н J.-M. Stenier) Предмет Публична служба — Искане за отмяна на решението на ad hoc комисията на Европейската сметна палата от 15 януари 2009 г., с което считано от 1 февруари 2009 г. жалбоподателят се освобождава от длъжност, без да се намалява пенсията му. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Г-н Bart Nijs понася направените от него, както и от Сметната палата съдебни разноски. (1) ОВ C 282, 21.11.2009 г., стр. 65
bg	caselaw	EU	27.9.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 247/6 Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht (Германия) на 8 юли 2008 г. — Metin Bozkurt/Land Baden-Württemberg (Дело C-303/08) (2008/C 247/09) Език на производството: немски Препращаща юрисдикция Bundesverwaltungsgericht Страни в главното производство Ищец: Metin Bozkurt Ответник: Land Baden-Württemberg Друга страна: лицето, което представлява интереса на федерацията при Bundesverwaltungsgericht. Преюдициални въпроси 1. Запазва ли се правото на труд и на пребиваване, съгласно член 7, изречение първо, второ тире от Решение No 1/80 на Съвета по асоцииране ЕИО-Турция (ARB 1/80), придобито като член на семейството от съпруга на турска работничка, която участва на редовния пазар на труда на държава-членка, дори и след прекратяването на брака? При положителен отговор на първия въпрос: 2. Представлява ли злоупотреба с право фактът, че турски гражданин се позовава на полученото заради предишната съпруга право на пребиваване, основано на член 7, изречение първо, второ тире от Решение No 1/80 на Съвета по асоцииране ЕИО-Турция (ARB 1/80), след като посоченият турски гражданин след получаване на този статут е изнасилил и нанесъл травми на същата, и е осъден за тези деяния с наказание лишаване от свобода за две години?
bg	caselaw	EU	21.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 311/3 Решение на Съда (пети състав) от 16 юли 2015 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Франция) — Directeur général des finances publiques/Mapfre asistencia compañia internacional de seguros y reaseguros SA и Mapfre warranty SpA/Directeur général des finances publiques (Дело C-584/13) (1) ((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху оборота - Приложно поле - Освобождаване - Понятие за застрахователни сделки - Понятие за доставка на услуги - Предварително определена сума за гарантиране на повреда на употребявано превозно средство)) (2015/C 311/03) Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour de cassation Страни в главното производство Жалбоподатели: Directeur général des finances publiques, Mapfre warranty SpA Ответници: Mapfre asistencia compañia internacional de seguros y reaseguros SA, Directeur général des finances publiques Диспозитив Член 13, Б, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 91/680/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 г., трябва да се тълкува в смисъл, че съгласно тази разпоредба доставката на услуги, при която срещу заплащане на предварително определена сума независим от продавача на употребявани превозни средства икономически оператор предоставя гаранция за механичната повреда на някои части на превозното средство, представлява освободена застрахователна сделка. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на обстоятелствата по главното производство разглежданата по него доставка на услуги е такава доставка. Подобна доставка на услуги и продажбата на употребявано превозно средство трябва по принцип да се считат за отделни и самостоятелни доставки, подлежащи на отделно разглеждане по отношение на данъка върху добавената стойност. Запитващата юрисдикция следва да прецени дали с оглед на обстоятелствата по главното производство продажбата на употребявано превозно средство и гаранцията, предоставяна от независим от продавача на това превозно средство икономически оператор за механичната повреда на някои части на превозното средство, са свързани до такава степен, че трябва да се разглеждат като единна сделка, или напротив — като самостоятелни сделки. (1) ОВ C 31, 1.2.2014 г.
bg	caselaw	EU	8.3.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 71/35 Определение на Съда на публичната служба (втори състав) от 12 декември 2013 г. — Marcuccio/Комисия (Дело F-133/12) (Публична служба - Длъжностни лица - Извъндоговорна отговорност на Съюза - Обезщетение за вреда, настъпила в резултат от изпращането от институцията на адвоката на жалбоподателя на писмо относно съдебните разноски, присъдени в тежест на жалбоподателя - Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба - Член 94 от Процедурния правилник) (2014/C 71/70) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Триказе, Италия) (представител: G. Cipressa, адвокат) Ответник: Европейска комисия (представители: C. Berardis-Kayser и G. Gattinara, подпомагани от A. Dal Ferro, адвокат) Предмет Искане за отмяна на решението, с което се отхвърля обезщетението, претендирано от жалбоподателя поради изпращането от ответника на отнасящо се до жалбоподателя писмо на неговия адвокат, заедно с искане за обезщетение Диспозитив 1. Отхвърля жалбата като частично явно недопустима и частично явно неоснователна. 2. Г-н Marcuccio понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да заплати направените от Европейската комисия съдебни разноски. 3. Осъжда г-н Marcuccio да заплати на Съда на публичната служба сумата от 2 000 евро.
bg	caselaw	EU	22.2.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 52/18 Решение на Съда (осми състав) от 19 декември 2013 г. (преюдициално запитване от Gerechtshof te 's-Hertogenbosch — Нидерландия) — производство, образувано по молба на X (Дело C-437/12) (1) (Вътрешно данъчно облагане - Член 110 ДФЕС - Такса за регистрация - Подобни местни стоки - Неутралитет на таксата за внесени употребявани моторни превозни средства и за намиращи се вече на националния пазар подобни превозни средства) 2014/C 52/29 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Gerechtshof te 's-Hertogenbosch Страни в главното производство X Предмет Преюдициално запитване — Gerechtshof te 's-Hertogenbosch — Нидерландия — Тълкуване на член 110 ДФЕС — Вътрешно данъчно облагане — Национална правна уредба, която предвижда данък, с който се облага регистрацията на моторно превозно средство при първото му пускане в движение на националната пътна мрежа — Размер на данъка, който от 2010 г. зависи от отделеното количество въглероден двуокис — Моторно превозно средство, пуснато в движение през 2006 г. в чужбина и регистрирано през 2010 г. на национална територия Диспозитив 1. С оглед прилагането на член 110 ДФЕС подобните национални стоки, сравними с употребявано превозно средство като това в главното производство, чието първоначално пускане в употреба е преди 1 февруари 2008 г. и което е било внесено и регистрирано в Нидерландия през 2010 г., са превозните средства, които се намират на нидерландския пазар и имат най-близки характеристики до тези на споменатото процесно превозно средство. 2. Член 110 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска такса като таксата за леките автомобили и мотоциклетите („belasting personenauto’s en motorrijwielen“) в сила през 2010 г., ако и доколкото размерът на тази такса, налаган за внесени употребявани превозни средства при първата им регистрация в Нидерландия, надвишава най-ниския ѝ остатъчен размер, включен в стойността на подобни употребявани превозни средства, вече регистрирани в същата държава членка. (1) ОВ C 399, 22.12.2012 г.
bg	caselaw	EU	8.12.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 297/23 Преюдициално запитване, отправено от Raad van State на 17 септември 2007 г. — Exportslachterij J. Gosschalk & Zoon BV/Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit (Дело C-430/07) (2007/C 297/38) Език на производството: нидерландски Препращаща юрисдикция Raad van State Страни в главното производство Ищец: Exportslachterij J. Gosschalk & Zoon BV Ответници: Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit Преюдициални въпроси 1) Представляват ли тестове по смисъла на член 2, първи параграф от Регламент (ЕО) No 2777/2000 на Комисията от 18 декември 2000 г. относно приемане на извънредни мерки за подпомагане на пазара на говеждо и телешко месо (1) проведените тестове за СЕГ (спонгиформна енцефалопатия по говедата), които след 1 януари 2001 г. са задължителни по смисъла на Правилника за износа на прясно месо и месни изделия от 1985 г. (Stcrt. 2001, No 218), приет с оглед на прилагането на член 1, параграф 3 от Решение 2000/764/ЕО относно откриването на спонгиформната енцефалопатия при говедата и телетата и за изменение на Решение 98/272/ЕО относно епидемиологичния контрол на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (2)? 2) При положителен отговор, трябва ли член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 2777/2000 да се разглежда като интервенция за регулиране на пазара на говеждо и телешко месо (подпомагане на пазара) по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) No 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно финансирането на общата селскостопанска политика (3) или като специална ветеринарна мярка по смисъла на буква г) от разпоредбата, или и като двете? 3) В случай, че става въпрос и за подпомагане на пазара, това означава ли предвид Решението на Съда от 30 септември 2003 г. по дело С-239/01 (4), че проведените тестове трябва да се финансират изключително от Общността и поради това член 2, параграф 2 от Регламент No 2777/2000, доколкото в него се предвижда, че Общността поема само част от разходите за тестовете за СЕГ, е недействителен, тъй като противоречи на Регламент (ЕО) No 1254/1999 (5)? 4) В случай, че член 2, параграф 2 от Регламент No 2777/2000 е действителен, представлява ли пречка този регламент за държавите-членки да прехвърлят разходите за провеждането на тестовете за СЕГ в тежест на участниците на пазара? 5) Следва ли член 5, параграф 4, последно изречение от Директива 85/73/ЕИО относно финансирането на здравните инспекции и контрол на прясно месо и птиче месо (6) по смисъла на Директива 89/662/ЕИО (7), Директива 90/425/ЕИО (8), Директива 90/675/ЕИО (9) и Директива 91/496/ЕИО (10), да се тълкува в смисъл, че тази директива не представлява пречка за прехвърлянето от държавата-членка на разходите за проведените тестове? При положителен отговор, на какви изисквания трябва да отговаря събирането на такси за проведените тестове за СЕГ? (1) Регламент на Комисията от 18 декември 2000 г., ОВ L 321, стр. 47. (2) Решение на Комисията от 29 ноември 2000 г., ОВ L 305, стр. 35. (3) Регламент на Съвета от 17 май 1999 г., ОВ L 160, стр. 103. (4) Германия/Комисия, Recueil, стр. I–10333. (5) Регламент (ЕО) No 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо, ОВ L 160, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 28, стр. 80. (6) Директива 85/73/ЕИО на Съвета от 29 януари 1985 г. относно финансирането на здравните инспекции и контрол на прясно месо и птиче месо, ОВ L 32, стр. 14. (7) Директива 89/662/ЕИО на Съвета от 11 декември 1989 г. относно ветеринарните проверки по отношение на търговията вътре в Общността с оглед доизграждането на вътрешния пазар (ОВ L 395, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 7, стр. 202). (8) Директива 90/425/EEC на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (ОВ L 224, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 8, стр. 53). (9) Директива 90/675/ЕИО на Съвета от 10 декември 1990 г. относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на продуктите, внесени в Общността от трети страни (ОВ L 373, стр. 1). (10) Директива 91/496/EИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни, и за изменение на Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО (ОВ L 268, стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 151).
bg	caselaw	EU	6.6.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 129/5 Преюдициално запитване, отправено от Unabhängiger Finanzsenat, Außenstelle Wien (Австрия) на 10 март 2009 г. — Ingrid Schmelz/Finanzamt Waldviertel (Дело C-97/09) 2009/C 129/08 Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Unabhängiger Finanzsenat, Außenstelle Wien Страни в главното производство Ищец: Ingrid Schmelz Ответник: Finanzamt Waldviertel Преюдициални въпроси 1) Нарушават ли формулировката „както и доставките на стоки и услуги, извършени от данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на страната“ в член 24, параграф 3 и в член 28и от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година (1) относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стp. 1, наричана по-нататък Шеста директива), в редакцията на точка 21 от Директива 92/111/ЕИО на Съвета от 14 декември 1992 година (2) за изменение на Директива 77/388/ЕИО и за въвеждане на мерки за опростяване във връзка с данъка върху добавената стойност, както и правната уредба, с което тази разпоредба се транспонира в националното право, Договора за създаване на Европейската общност (наричан по-нататък: ЕИО) и по-конкретно забраната за дискриминация (член 12 ЕИО), свободата на установяване (член 43 и следв. ЕИО), свободното предоставяне на услуги (член 49 и следв. ЕИО) или други основни права съгласно общностното право (принципа за равно третиране съгласно общностното право), доколкото разпоредбата има за последица това, че граждани на Съюза, които не са установени на територията на съответната страна, са изключени от освобождаването от данък съгласно член 24, параграф 2 от Шеста директива (специален режим за малките предприятия), докато граждани на Съюза, които са установени на територията на съответната страна, могат да изискват такова освобождаване от данък, когато съответната държава-членка предоставя освобождаване от данък за малките предприятия в съответствие с директивата? 2) Нарушават ли формулировката „доставки на стоки и услуги, извършвани от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС“, която се съдържа в член 283, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година (3) относно общата система на данъка върху добавената стойност (наричана по-нататък: Директивата относно системата на данъка върху добавената стойност), както и правната уредба, с която тази разпоредба се транспонира в националното право, Договора за създаване на Европейската общност (по-нататък наричан: ЕИО) и по-конкретно забраната за дискриминация (член 12 ЕИО), свободата на установяване (член 43 и следв. ЕИО), свободното предоставяне на услуги (член 49 и следв. ЕИО) или други основни права съгласно общностното право (принципа за равно третиране съгласно общностното право), доколкото разпоредбата има за последица това, че граждани на Съюза, които не са установени на територията на съответната страна, са изключени от освобождаването от данък съгласно член 282 и следв. от Директивата относно системата на данъка върху добавената стойност (специален режим за малките предприятия), докато граждани на Съюза, които са установени на територията на съответната страна, могат да изискват такова освобождаване от данък, когато съответната държава-членка предоставя освобождаване от данък за малките предприятия в съответствие с директивата? 3) При утвърдителен отговор на въпрос 1: Невалидна ли е по смисъла на член 234, буква б) ЕИО формулировката „както и доставките на стоки и услуги, извършени от данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на страната“, която се съдържа в член 24, параграф 3 и в член 28и от Шеста директива? 4) При утвърдителен отговор на въпрос 2: Невалидна ли е по смисъла на член 234, буква б) ЕИО формулировката „доставки на стоки и услуги, извършвани от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата-членка, в която е дължим ДДС“, която се съдържа в член 283, параграф 1, буква в) от Директивата относно системата на данъка върху добавената стойност? 5) При утвърдителен отговор на въпрос 3: Трябва ли под „годишен оборот“ по смисъла на приложение XV към Договора между Кралство Белгия, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия, Португалската република, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави-членки на Европейския съюз) и Кралство Норвегия, Република Австрия, Република Финландия, Кралство Швеция относно присъединяването към Европейския съюз на Кралство Норвегия, Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция (Договор за присъединяването към ЕС), IX — Данъчно облагане, точка 2, буква б) и съответно на член 24 от Шеста директива (4) да се разбира годишния оборот, реализиран за една година в съответната държава-членка, за която се иска де бъде приложена правната уредба за малките предприятия или годишния оборот на предприятието, реализиран за една година на територията на цялата Общност? 6) При утвърдителен отговор на въпрос 4: Трябва ли под „годишен оборот“ по смисъла на член 287 от Директивата относно системата на данъка върху добавената стойност да се разбира годишния оборот, реализиран за една година в съответната държава-членка, за която се иска да бъде приложена правната уредба за малките предприятия или годишния оборот на предприятието, реализиран за една година на територията на цялата Общност? (1) ОВ L 145, стр. 1 (2) ОВ L 384, стр. 47 (3) ОВ L 347, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 (4) ОВ 1994 C 241, стp. 335.
bg	caselaw	EU	19.12.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 475/3 Решение на Съда (четвърти състав) от 20 октомври 2016 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht München — Германия) — Josef Plöckl/Finanzamt Schrobenhausen (Дело C-24/15) (1) ((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност - Шеста директива - Член 28в, А, букви а) и г) - Прехвърляне на имущество в рамките на Европейския съюз - Право на освобождаване - Неизпълнение на задължение за предоставяне на идентификационен номер по ДДС, издаден от държавата членка по местоназначение - Липса на конкретни доказателства за наличие на данъчна измама - Отказ за предоставяне на освобождаване - Допустимост)) (2016/C 475/04) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Finanzgericht München Страни в главното производство Жалбоподател: Josef Plöckl Ответник: Finanzamt Schrobenhausen Диспозитив Член 22, параграф 8 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2005/92/ЕО на Съвета от 12 декември 2005 г., в редакцията му, която следва от член 28з и член 28в, А, буква а), първа алинея и буква г) от посочената директива, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държавата членка по произход да отказва освобождаване на вътреобщностно прехвърляне от данък върху добавената стойност, поради това че данъчнозадълженото лице не е съобщило идентификационен номер по този данък, издаден от държавата членка по местоназначение, когато няма конкретни доказателства, че е налице измама, стоката е била прехвърлена в друга държава членка и са изпълнени останалите условия за освобождаване от данък. (1) ОВ C 138, 27.4.2015 г.
bg	caselaw	EU	20.7.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 207/59 Жалба, подадена на 26 април 2013 г. — ZZ/Комисия (Дело F-38/13) 2013/C 207/101 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представители: S. Orlandi, J.-N. Louis и D. Abreu Caldas, avocats) Ответник: Европейска комисия Предмет на производството Отмяната на решението, с което бонусът към пенсионните права, придобити преди постъпването на служба, е изчислен съгласно новите Общи разпоредби за изпълнение (ОРИ) Искания на жалбоподателя — член 9 от Общите разпоредби за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника да бъде обявен за незаконосъобразен; — да се отмени решението от 18 юни 2012 г., с което бонусът към пенсионните права, придобити от жалбоподателя преди постъпването му на служба, е изчислен съгласно Общите разпоредби от 3 март 2011 г. за изпълнение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника при прехвърлянето на тези права към пенсионната схема на институциите на Европейския съюз; — Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	5.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 326/6 Жалба, подадена на 25 септември 2015 г. от Roland SE срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 16 юли 2015 г. по дело T-631/14, Roland SE/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (Дело C-515/15 P) (2016/C 326/10) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Roland SE (представител: C. Onken, Rechtsanwältin) Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост Christian Louboutin С определение от 14 април 2016 г. Съдът (девети състав) отхвърли жалбата.
bg	caselaw	EU	23.6.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 140/42 Иск, предявен на 4 май 2007 г. — Euro-Information/СХВП (CYBERBOURSE) (Дело T-155/07) (2007/C 140/68) Език, на който е изготвен искът: френски Страни Ищец: Européenne de traitement de l'Information (Euro-Information) (Страсбург, Франция) (представители: P. Greffe и J. Schouman, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) Искания на ищеца — отмяна на решението на първи апелативен състав на СХВП от 28 февруари 2007 г. нотифицирано на 8 март 2007 г., дело R 1046/2006-1, за това, че отказва регистрация по неговата заявка за марка на Общността CYBERBOURSE No 4 114 682 за част от стоки и услуги, предявени в класове 9, 36 и 38; — регистрация на заявката за марка на Общността CYBERBOURSE No 4 114 682 за всички предявени стоки и услуги. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „CYBERBOURSE“ за стоки и услуги от класове 9, 36 и 38 (заявка No 4 114 682) Решение на проверителя: Отказ за регистрация Решение на апелативния състав: Отхвърляне на иска Изложени правни основания: Ищецът твърди че, противно на това, което апелативният състав на СХВП е установил в оспорваното решение, неговата марка би била самостоятелна и би имала достатъчно отличителен характер, изискван от Регламент No 40/94 (1) на Съвета по отношение на претендираните стоки и услуги. (1) Регламент (ЕО) No 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година за марката на Общността (OВ 1994, L 11, стр. 1).
bg	caselaw	EU	26.1.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 22/54 Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 13 декември 2007 г. — Basili/Комисия (Дело F-108/06) (1) (Публична служба - Длъжностни лица - Оценяване - Доклад за развитие на кариерата - Период на оценяване за 2004 г. - Жалба за отмяна - Представители на персонала - Становище на ad hoc група) (2008/C 22/103) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Tamara Diomede Basili (Брюксел, Белгия) (представители: първоначално T. Bontinck и J. Feld, avocats, впоследствие T. Bontinck, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: D. Martin и H. Kraemer) Предмет Отмяна на доклада за развитие на кариерата, за който жалбоподателят е уведомен на 10 ноември 2005 г., доколкото с него не се взима предвид становището на „ad hoc група за оценка и предложения за повишаване в длъжност на представителите на персонала“. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Всяко страна понася направените от нея разноски. (1) ОВ C 261, 28.10.2006 г., стр. 37.
bg	caselaw	EU	15.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 171/23 Иск, предявен на 19 април 2013 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия (Дело C-211/13) 2013/C 171/45 Език на производството: немски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: W. Mölls и W. Roels, Bevollmächtigte) Ответник: Федерална република Германия Искания на ищеца Ищецът иска от Съда да постанови, че — Федерална република Германия е нарушила задълженията си по член 63 ДФЕС, като е приела и оставила в сила разпоредби, съгласно които при налагането на данъци върху наследствата и даренията по отношение на намиращ се в Германия недвижим имот се предоставят по-малки облекчения, когато дарителят или наследодателят и приобретателят към момента на наследяването или дарението са пребивавали на територията на друга държава членка, докато облекченията са значително по-големи, когато поне едно от двете лица към този момент е пребивавало в Германия, — да се осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В германското право облагането на наследствата и даренията е смекчено чрез сравнително големи данъчни облекчения, особено в случаите на наследяване и дарения между съпрузи, между родители и деца, както и между някои роднини. Тези големи данъчни облекчения се прилагат обаче, когато Германия упражнява неограничено данъчните си правомощия, докато при ограничените данъчни правомощия важи общо по-малко данъчно облекчение. Съгласно критериите, които Съдът е изложил в Решение по дело Mattner (1), тази уредба не е в съответствие с член 63 ДФЕС. (1) Решение от 22 април 2010 г. по дело Mattner, C-510/08, Сборник, стр. I-3553.
bg	caselaw	EU	25.8.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 199/11 Решение на Съда (трети състав) от 5 юли 2007 г. (преюдициално запитване от Commissione tributaria di secondo grado di Trento — Италия) — Fendt Italiana Srl/Agenzia Dogane Ufficio Dogane di Trento (Съединени дела C-145/06 и C-146/06) (1) (Директива 2003/96/ЕО - Правна рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електрическата енергия - Приложно поле на директивата - Минерални масла - Смазочни масла, предназначени за употреба, различна от тази на моторно гориво или на гориво за отопление. - Изключване - Отмяна на Директива 92/81/ЕИО - Национален режим на данъчно облагане) (2007/C 199/17) Език на производството: италиански Препращаща юрисдикция Commissione tributaria di secondo grado di Trento Страни в главното производство Ищец: Fendt Italiana Srl Ответник: Agenzia Dogane Ufficio Dogane di Trento Предмет Преюдициално запитване — Commissione tributaria di secondo grado di Trento — Тълкуване на Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електрическата енергия (ОВ L 283, стр. 51) — Съвместимост на национален закон, който предвижда данъчно облагане на смазочни масла, предназначени за употреба, различна от тази на моторно гориво или на гориво за отопление Диспозитив Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електрическата енергия, изменена с Директива 2004/75/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година трябва да се тълкува в смисъл, че не се противопоставя на национално законодателство като въпросното по главното производство, което предвижда събирането на данък върху смазочните масла, когато те са предназначени, пуснати в продажба или използвани по начин различен от този на моторно гориво или на гориво за отопление. (1) ОВ C 143, 17.6.2006 г.
bg	caselaw	EU	8.5.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 144/26 Преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht (Германия), постъпило на 9 февруари 2017 г. — IR/JQ (Дело C-68/17) (2017/C 144/34) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesarbeitsgericht Страни в главното производство Жалбоподател: IR Ответник: JQ Преюдициални въпроси 1) Трябва ли Директива 2000/78/ЕО (1) на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите да се тълкува в смисъл, че що се отнася до насоченото към служители на ръководна длъжност изискване за добросъвестно и лоялно поведение, църквата може да вземе обвързващо за организация като ответника в настоящото дело решение да се прави разлика между служителите, които принадлежат към църквата, и такива, които принадлежат към друга, или не принадлежат към никоя църква? 2) При отрицателен отговор на първия въпрос a) Трябва ли разпоредба от националното право като разпоредбата на член 9, параграф 2 от Allgemeines Gleichbehandlungsgesetz (Общ закон за равното третиране), според която такава разлика в третирането, основаваща се на религиозната принадлежност на работника или служителя, е оправдана в съответствие с разбирането на Църквата за собствената ѝ идентичност, да се остави без приложение? б) Какви условия се прилагат съгласно член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2000/78/ЕО по отношение на насочено към работниците и служителите на дадена църква или на една от посочените в Директивата други организации изискване за добросъвестно и лоялно поведение съобразно характера на организацията? (1) Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).
bg	caselaw	EU	18.2.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 49/25 Жалба, подадена на 24 ноември 2011 г. от A срещу решението, постановено на 14 септември 2011 г. от Съда на публичната служба по дело F-12/09 — A/Комисия (Дело T-595/11 P) 2012/C 49/46 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: A (Port-Vendres, Франция) (представители: B. Cambier, A. Paternostre и L. Levi, avocats) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят моли Общия съд: — Да отмени решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 14 септември 2011 г. по дело F-12/09, — вследствие на това да уважи исканията му в първоинстанционното производство и поради това, — да отмени решенията, с които Европейската комисия отказва да изплати на жалбоподателя обезщетенията, дължими на основание член 73 от Правилника, и да осъди Европейската комисия незабавно да му изплати тези обезщетения, както и допълнително обезщетение по смисъла на общото право за разликата между размера на действително претърпените вреди и обезщетената част от тях на основание член 73 от Правилника, — да осъди Комисията да изплати на жалбоподателя лихви за забава, считано от месец декември 2004 г., дата, към която трябвало да бъдат признати професионалният произход на заболяването, размерът на претърпените вреди и стабилизираният характер на здравословното му състояние, — да осъди Европейската комисия да изплати на жалбоподателя всяка подходяща според Общия съд сума за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя в резултат на множеството грешки и нарушения, допуснати от службите на Европейската комисия във връзка със засягащите го медицински процедури, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски в двете съдебни производства. Правни основания и основни доводи Жалбоподателят излага три правни основания в подкрепа на жалбата си. 1. Първото правно основание е изведено от нарушение на правото на спазване на разумен срок, на принципа на полагане на грижа и на принципа на оправданите правни очаквания, както и от изопачаване на преписката. 2. Второто правно основание е изведено от нарушение на правото на пълно обезщетяване на претърпените вреди. 3. Третото правно основание е изведено от една страна от нарушение на членове 73 и 90 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на принципите на добра администрация, на процесуална икономия, на забрана за прилагане с обратна сила, на йерархия на нормите и на понятието за консолидиране, и от друга страна — от изопачаване на фактите и на доводите на жалбоподателя.
bg	caselaw	EU	20.10.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 372/13 Решение на Общия съд от 9 септември 2014 г. — MasterCard и др./Комисия (Дело T-516/11) (1) ((Достъп до документи - Регламент (ЕО) No 1049/2001 - Документи, изготвени в рамките на проучване относно разходите и ползите за търговците от приемането на различни методи на плащане - Документи, изхождащи от трето лице - Отказан достъп - Изключение, свързано със защитата на процеса на вземане на решения - Изключение, свързано със защитата на търговските интереси на трето лице)) 2014/C 372/17 Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: MasterCard, Inc. (Уилмингтън, Делауеър, Съединени щати), MasterCard International, Inc. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати) и MasterCard Europe (Ватерло, Белгия) (представители: първоначално B. Amory, V. Brophy и S. McInnes, впоследствие B. Amory и V. Brophy, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: F. Clotuche-Duvieusart и V. Bottka) Предмет Отмяна на отказа на Комисията от 12 юли 2011 г. да предостави на жалбоподателите достъп до някои документи, изготвени от трето лице в рамките на проучване относно разходите и ползите за търговците от приемането на различни методи на плащане Диспозитив 1) Отменя отказа на Европейската комисия от 12 юли 2011 г. да предостави на MasterCard, Inc., MasterCard International, Inc. и MasterCard Europe достъп до някои документи, изготвени от трето лице в рамките на проучване относно разходите и ползите за търговците от приемането на различни методи на плащане, доколкото този отказ касае документите, свързани с: — разходите и ползите за търговците от приемането на различни методи на плащане (първоначален доклад от 2 юни 2009 г.), — разходите и ползите за търговците от приемането на различни методи на плащане — част 1 от методологичния доклад от 28 септември 2009 г. [ревизиран вариант, съдържащ коментари на заинтересованите страни и на Генерална дирекция (ГД) „Конкуренция“ на Комисията], — резултатите от задълбочените обсъждания във връзка с платежните разходи: анализите на задълбочените обсъждания, проведени в Унгария, Нидерландия и Обединеното кралство на 15 януари 2010 г. (вариант, представен на 9 март 2010 г.), — проект за електронен въпросник от 8 март 2010 г., — резултатите и заключенията от теста за осъществимост в Интернет: проектодоклад от 24 май 2010 г. 2) Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 347, 26.11.2011 г.
bg	caselaw	EU	16.3.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 89/35 Жалба, подадена на 19 януари 2015 г. — NICO/Съвет (Дело T-24/15) (2015/C 089/42) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Naftiran Intertrade Co. (NICO) Sàrl (Пули, Швейцария) (представители: J. Grayston, Solicitor, P. Gjørtler, G. Pandey и D. Rovetta, lawyers) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение 2014/776/ОВППС на Съвета от 7 ноември 2014 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (1), и Регламент за изпълнение (ЕС) No 1202/2014 на Съвета от 7 ноември 2012 година за изпълнение на Регламент (ЕС) No 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (2), доколкото тези актове включват жалбоподателя в категорията лица и образувания, спрямо които са наложени ограничителни мерки; — да осъди Съвета да заплати съдебните разноски в настоящото производство. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага пет правни основания: нарушаване на правото на изслушване, недостатъчно излагане на мотиви, нарушаване на правото на защита, явна грешка в преценката и нарушаване на основното право на собственост. Жалбоподателят твърди, че Съветът не го изслушал и че липсват данни в обратния смисъл, които биха могли да го оправдаят, по-специално във връзка с налагането на мерки, засягащи настоящите му договорни ангажименти. По-нататък, Съветът не е изложил мотиви в достатъчна степен. Чрез тези пропуски Съветът е нарушил правото на защита на жалбоподателя, включително правото на ефективна съдебна защита. Противно на твърдението на Съвета, жалбоподателят не е дъщерно дружество на NICO Ltd, както го определя Съветът, тъй като това дружество вече не съществува в Джърси, нито в Иран; и във всички случаи Съветът не е доказал, че дори той да е дъщерно дружество, това би донесло икономически ползи за иранската държава в противоречие с преследваните с обжалваните мерки цели. Най-сетне, налагайки мерки, засягащи правото на собственост и настоящите договорни ангажименти, управлявани от жалбоподателя, Съветът е нарушил основното право на собственост, като не е взел мерки, чиято пропорционалност не може да бъде потвърдена със сигурност. (1) ОВ L 325, стр. 19. (2) ОВ L 325, стр. 3.
bg	caselaw	EU	3.7.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 179/14 Решение на Съда (седми състав) от 6 май 2010 г. — Европейска комисия/Република Полша (Дело C-311/09) (1) (Неизпълнение на задължения от държава членка - Данъчни въпроси - ДДС - Международен превоз на лица - Еднократно облагане с данък на превозвачите, имащи постоянно пребиваване извън националната територия) 2010/C 179/22 Език на производството: полски Страни Ищец: Европейска комисия (представители: D. Triantafyllou и K. Herrmann) Ответник: Република Полша (представители: M. Dowgielewicz и M. Szpunar) Предмет Неизпълнение на задължения от държава членка — Нарушение на членове 73, 168 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Международен превоз на лица по шосе — Национална правна уредба, съгласно която се изисква превозвачите с постоянно пребиваване в чужбина да заплащат ДДС по система на еднократно платими суми, основаваща се единствено на броя на превозваните на националната територия лица и не се позволява приспадане на наложения на предходния етап данък Диспозитив 1. Като е наложила заплащане на данък върху добавената стойност по начина, предвиден в глава 13, параграф 35, точки 1, 3, 4 и 5 от Наредбата на министъра на финансите от 27 април 2004 г. за прилагането на някои разпоредби от Закона за данъчното облагане на стоките и услугите, Република Полша не е изпълнила задълженията си по членове 73, 168 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. 2. Осъжда Република Полша да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 256, 24.10.2009 г.
bg	caselaw	EU	8.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 48/34 Решение на Общия съд от 16 декември 2015 г. — Latam Airlines Group и Lan Cargo/Комисия (Дело T-40/11) (1) ((Конкуренция - Картели - Европейски пазар на въздушен превоз на товари - Споразумения и съгласувани практики относно редица компоненти на цените на услугите по въздушен превоз на товари (въвеждане на допълнителни такси за гориво и допълнителни такси за безопасност, неплащане на комисиони върху допълнителните такси) - Член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Общността и Швейцария по въпроси на въздушния транспорт - Задължение за мотивиране)) (2016/C 048/38) Език на производството:английски Страни Жалбоподатели: Latam Airlines Group SA, по-рано Lan Airlines SA (Сантяго, Чили) и Lan Cargo SA (Сантяго) (представители: B. Hartnett, barrister, и O. Geiss, avocat) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално S. Noë, N. von Lingen и Г. Колева, впоследствие Г. Колева и A. Dawes, подпомагани от G. Peretz, barrister) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: F. Florindo Gijón и M. Simm) Предмет Искане за отмяна на Решение C(2010) 7694 окончателен на Комисията от 9 ноември 2010 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело COMP/39258 — Въздушен превоз на товари) в частта му относно жалбоподателите и при условията на евентуалност искане за намаляване на размера на наложената на последните глоба Диспозитив 1) Отменя Решение C(2010) 7694 окончателен на Комисията от 9 ноември 2010 година относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (дело COMP/39258 — Въздушен превоз на товари) в частта относно Latam Airlines Group SA, по-рано Lan Airlines SA, и Lan Cargo SA. 2) Осъжда Европейската комисия да заплати направените от нея съдебни разноски и тези на Latam Airlines Group и Lan Cargo. 3) Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 80, 12.3.2011 г.
bg	caselaw	EU	14.11.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 419/24 Решение на Съда (шести състав) от 14 септември 2016 г. — Trafilerie Meridionali SpA/Европейска комисия (Дело C-519/15 P) (1) ((Обжалване - Конкуренция - Картели - Европейски пазар на стоманата за предварително напрягане - Глоби - Изчисляване на размера на глобите - Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. - Точка 35 - Правомощие за пълен съдебен контрол - Задължение за мотивиране - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 47 - Право на ефективни правни средства за защита в разумен срок)) (2016/C 419/31) Език на производството: италиански Страни Жалбоподател: Trafilerie Meridionali SpA (представители: P. Ferrari и G. Lamicela, avvocati) Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: V. Bottka, G. Conte и P. Rossi) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Trafilerie Meridionali SpA да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 406, 7.12.2015 г.
bg	caselaw	EU	14.8.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 221/46 Жалба, подадена на 21 май 2010 г. от Y срещу решение, постановено на 7 октомври 2009 г. от Съда на публичната служба по дело F-29/08, Y/Комисия (Дело T-493/09 P) () 2010/C 221/77 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: Y (Брюксел, Белгия) (представител: J. Van Rossum, avocat) Друга страна в производството: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на Съда на публичната служба, постановено на 7 октомври 2009 г. (дело F-29/08, Y/Комисия) за отхвърляне на жалбата на жалбоподателя, — да се отмени решението от 24 май 2007 г. за уволнение на жалбоподателя, — да се осъди Комисията да му заплати възнаграждението, което той щеше да продължава да получава, ако неговият договор не беше прекратен преждевременно, както и всички надбавки, за които може да претендира, — да се осъди Комисията да му заплати 500 000 EUR като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на Решение на Съда на публичната служба (СПС) от 7 октомври 2009 г., постановено по дело Y/Комисия, F-29/08 за отхвърляне на жалбата, с която жалбоподателят иска, от една страна, отмяна на решението на Комисията относно уволнението на жалбоподателя и, от друга страна, обезщетение. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква, че СПС допуска грешки при прилагане на правото: — като приема, че Комисията не е имала задължение да се консултира с комитета по атестиране, докато Решение на Комисията от 7 април 2004 г. за приемане на общите разпоредби за изпълнение относно процедурите, уреждащи наемането на работа и заетостта на договорно наетите служители налагало такова консултиране, — като приема, че жалбоподателят е бил уволнен законосъобразно, при положение, че той не е могъл да изложи забележките си по становището на комитета по атестиране, което не му е било съобщено, — като постановява, че несъобщаването на становището на комитета по атестиране на жалбоподателя не нарушавало правото му на защита, — като приема, че решението за уволнение не се основава на становището на комитет по атестиране, въпреки че това становище било изрично посочено в мотивите на решението за уволнение, — като счита, че институцията се основава единствено на твърденията за нарушение и на фактическите обстоятелства, посочени в оценката от срока на изпитване на жалбоподателя, докато от текста на това решение било видно, че то се основава на аспекти във връзка с твърдения за пасивна корупция, — като счита, че решението за уволнение е надлежно обосновано, докато то се основавало на направени твърдения за нарушение и на настъпили фактически обстоятелства преди постъпването на служба на жалбоподателя като договорно нает служител, и — като приема, че решението за уволнение не е дисциплинарно наказание, при положение, че неизпълнението, в което е упрекван жалбоподателя, довежда до откриване на дисциплинарно производство, което обхваща същите фактически обстоятелства и същото поведение, върху които се основава решението за уволнение.

End of preview. Expand in Dataset Viewer.

Dataset Card for MultiLegalPile_Wikipedia_Filtered: A filtered version of the MultiLegalPile dataset, together with wikipedia articles

Dataset Summary

The Multi_Legal_Pile is a large-scale multilingual legal dataset suited for pretraining language models. It spans over 24 languages and four legal text types.

Supported Tasks and Leaderboards

The dataset supports the tasks of fill-mask.

Languages

The following languages are supported: bg, cs, da, de, el, en, es, et, fi, fr, ga, hr, hu, it, lt, lv, mt, nl, pl, pt, ro, sk, sl, sv

Dataset Structure

It is structured in the following format: {language}{text_type}{shard}.jsonl.xz

text_type is one of the following:

caselaw
contracts
legislation
other
wikipedia

Use the dataset like this:

from datasets import load_dataset

config = 'en_contracts' # {language}_{text_type}
dataset = load_dataset('joelito/Multi_Legal_Pile', config, split='train', streaming=True)

'config' is a combination of language and text_type, e.g. 'en_contracts' or 'de_caselaw'. To load all the languages or all the text_types, use 'all' instead of the language or text_type (e.g., ' all_legislation').

Data Instances

The file format is jsonl.xz and there is a train and validation split available. Since some configurations are very small or non-existent, they might not contain a train split or not be present at all.

The complete dataset consists of five large subsets:

Data Fields

[More Information Needed]

Data Splits

[More Information Needed]

Dataset Creation

This dataset has been created by combining the following datasets: Native Multi Legal Pile, Eurlex Resources, MC4 Legal, Pile of Law, EU Wikipedias. It has been filtered to remove short documents (less than 64 whitespace-separated tokens) and documents with more than 30% punctuation or numbers (see prepare_legal_data.py for more details).