_id
stringlengths 26
30
| text
stringlengths 100
4.87k
| title
stringclasses 1
value |
|---|---|---|
negative_test_query1466_00005 | Схолиите са кратки бележки върху различни места от Свещеното писание. От тях са запазени на гръцки език малки откъси, както и превод на латински език от Руфин Аквилейски. | |
negative_test_query1466_00006 | Беседите са богослужебните проповеди на Ориген. Те обхващат почти цялото Свещено писание. Тълкуванието на Писанието в беседите се отличава със своята достъпност и е приспособено за разбиране от по-голям кръг слушатели. В беседите се изяснява предимно нравственият смисъл на Писанието. Алегоричният метод се употребява рядко, главно в случаите, когато текстът няма нравствено съдържание. От беседите са запазени само откъси на гръцки език и превод на латински език от Руфин Аквнлейски. Запазени са около двеста беседи, главно в превод на латински език на различни книги от Писанието, предимно върху Петокнижието на Мойсей. | |
negative_test_query1466_00007 | В коментарите Ориген прави научно тълкувание на Свещеното писание. Различава два смисъла на Писанието: нисш, временен, буквален; и висш, вечен, духовен. Ориген си поставя за задача да изясни втория смисъл — висшия, духовния. В някои случаи той напълно отрича буквалния смисъл като съблазнителен. Според него дори евангелистите нерядко скриват духовния смисъл във външна обвивка. Алегорическият метод на тълкуване не му пречи обаче да прибягва понякога към филологически, исторически и географски справки. Коментарите също не са запазени в цялост. Особено важни са откъсите от коментарите на книгата "Битие", на "Песен на песните", на евангелията от Матей и Йоан и на посланието на св. ап. Павел до римляните. | |
apositive_test_query1467_00000 | Скоро след смъртта на Дед, Некробъчър напуска състава по неизяснени причини. Останали сами, Хелхамър и Евронимус се свързват със Стиян Олултус от групата Perdition Hearse, привличайки го като басист и вокалист в Mayhem. Той не след дълго напуска групата, заради което Евронимус и приятелят му Варг разбиват с взлом дома му. По това време Евронимус основава лейбъла Deathlike Silence Productions, чрез който издава първото LP на Merciless и преиздава легендарното Deathcrush EP. Евронимус също така подкрепя и нов блек метъл проект под името Burzum, зад който стои старият му познайник Варг Викернес. Междувременно Darkthrone издават един от най-влиятелните за норвежкия блек метъл албуми – „A Blaze In The Northern Sky“, посвещавайки го на Евронимус. Нещата с Mayhem се забавят: Хелхамър създава групата Arcturus, а Евронимус отваря музикалния магазин „Helvete“ (което ще рече „ад“). Магазинът се превръща в сборище на величия като Enslaved, Emperor, Darkthrone и Immortal, а Варг често преспива в мазето по време на посещенията си в Осло. Евронимус е признат от блек музикантите за тартор и всички се отнасят с голямо уважение към него. | |
negative_test_query1467_00000 | Небезизвестният Бард „Фост“ Ейтун (Emperor) коментира записа така: С помощта на култовото ъндърграунд списание Slayer, Mayhem стъпка по стъпка се изкачват към трона на норвежкия блек метъл. | |
negative_test_query1467_00001 | През 1988 г. състава напускат барабанистът Менхайм и вокалистът Маниак, на чиито места застават съответно Торбен Груе и Китил Китилсен от познатата на Евронимус група Vommit. Присъствието им в състава на групата е краткотрайно и скоро зад барабаните сяда Хелхамър (или още Ян Бломберг), а новият глас на Mayhem става Дед (Пер Ингве Олин). Последният е повикан от Евронимус от шведската група Morbid, с която Mayhem неотдавна поддържат връзка. С това е установен легендарният състав на групата, с който са издадени и най-великите им творби. Записани са две песни за някаква компилация, а именно: „The Freezing Moon“ и „Carnage“. По това време Дед вече е написал текстовете за „De Mysteriis Dom Sathanas“, но групата междувременно предпочита да наблегне на концертните изяви. Първият им официален концерт е организиран от стария боен другар Metalion в Sarpsborg. Преди началото на шоуто, Mayhem нанизват прясно одрани свински глави на колове около сцената, като донесените за целта от Дед били предварително заровени, за да имат възможността да загният. Същото се отнася и за дрехите на вокалиста. За капак на всичко, Дед непрекъснато се стреми да си причинява физически поражения докато е на сцената и да я оплисква с кръвта си. Между песните вдишва от плик, пълен с разложени птичи останки, за да усети отблизо смъртта и да я пресъздаде в музиката си. Въпросният концерт е посетен от членове на някои от най-влиятелните впоследствие блек групи – Immortal, Darkthrone, Emperor. С това биват загатнати за пръв път стандартите, към които за вбъдеще ще се придържат Mayhem, и които много други ще възприемат не само като сценично поведение, но и като убеждения и взаимоотношения. | |
negative_test_query1467_00002 | Макар Mayhem да се радват на все по-широка популярност сред феновете на екстремния метъл, финансовото им състояние е трагично. По време на немското си турне през 1990 те записват лайв-албума „Live In Leipzig“, след което влизат в студио, за да работят по първия си дългосвирещ проект „De Mysteriis Dom Sathanas“. Нещата, като че ли се оправят, но скоро едно знаменателно събитие едва не слага край на групата. На 8 април 1991 г., след пространен разговор с приятелите си на тема „самоубийство“ Дед се отправя към дома си. Там той прерязва вените си и вместо да дочака смъртта от обезкървяване, си пръсва черепа с пушка (най-вероятно предоставена му от Варг Викернес). Евронимус не след дълго идва да го потърси и заварвайки трупа, решава да свърши едно-друго преди да викне полицията. Като за начало, китаристът донася фотоапарата си и заснема безжизненото тяло на Дед (впоследствие тази снимка послужва за обложка на албума „The Dawn of Black Hearts“) в цялата му мъртвешка красота (включително и с разпиления по стената мозък, окървавените дрехи и др.). Басиста Некробъчър казва как е научил за смъртта му: | |
negative_test_query1467_00003 | Говори се, че след това Евронимус избира парчета от разтрошения череп на вокалиста, за да изработи от тях гердани за себе си и Хелхамър. Това звучи далеч по-истинно от приказките, че освен това събрал и част от мозъка на непрежалимия Дед, изяждайки го по-късно в негова чест. | |
negative_test_query1467_00004 | 1992 бележи основаването на норвежката метъл сцена, като същевременно са извършени редица палежи на църкви от страна на музикантите-сатанисти или на запалените им последователи. През 1994 г. излиза и дългоочакваният първи студиен запис на Mayhem – „De Mysteriis Dom Sathanas“, превърнал се в истинска блек метъл класика. Басът тук е в ръцете на Викернес, а Атила Чихар изпълнява вокалите. Албумът е приет с възторг от феновете на екстремната музика. След издаването му към състава на Mayhem е приобщен и втория китарист Блекторн. | |
negative_test_query1467_00005 | Магазинът и лейбълът на Евронимус процъфтяват и последният всеки ден подписва договори с разни млади групи. Бъдещето изглежда розово, но отношенията между него и Варг постепенно се изострят, за да се превърнат в чиста омраза. Варг завижда на успеха на Mayhem, а от своя страна Евронимус се опасява да не би набиращият сила Burzum да засенчи собствената му група и прави всичко възможно да забави издаването на втория албум на Burzum – „Det som engang var“. На 10 август 1993 г. разяреният Варг нахлува в дома на Евронимус, заведен там от Блекторн. Варг пробожда Евронимус 23 пъти с нож, след което е арестуван и осъден на най-тежката присъда в Норвегия – 21 години затвор (Варг е освободен през 2009 г.). Блекторн е обвинен в съучастие в убийство и получава 8 години затвор. Лидерът на норвежкия ъндърграунд е мъртъв и екстремното общество се разделя на две – в подкрепа на Варг и в подкрепа на загиналия тъмен принц. Mayhem се разпада, след като единствен в групата остава Хелхамър. | |
negative_test_query1467_00006 | В края на 1995 г. Хелхамър възстановява групата с новия китарист Бласфемър и двама предишни членове: Маниак и Некробъчър. Въпреки известни спорове и скептицизъм за реформиране без Евронимус, групата се завръща към активна дейност, като се започва от излезлия през 1997 г. Wolf's Lair Abyss. Расистките изявления на Хелхамър против междурасовите бракове и чудженците в Норвегия, както и използването на знамена със свастики и емблемата на 3-та СС дивизия Тотенкопф, водят до обвинения на групата в неонацизъм. | |
negative_test_query1467_00007 | Също така той заявява, че никой от състава на групата не е сатанист и че музиката на Мейхем все още е мрачна, но не е сатанинска. Втория албум на групата, Grand Declaration of War, излиза през 2000 г. Силно е повлиян от прогресив и авангардния метъл, албума е концептуален, а темите в него са война и пост-апокалиптично унищожение. Маниак до голяма степен зарязва традиционното блек метъл стържене за сметка на драматичен монолог, който продължава в следващата песен. | |
apositive_test_query1468_00000 | Водите на Босна основно се използват за промишлено и битово водоснабдяване, а в долното течение частично и за напояване. На нея са изградени три язовира с водноелектрически централи – ВЕЦ „Вишеград“, ВЕЦ „Байна Баща“ и ВЕЦ „Зворник“. В наши дни Дрина не е плавателна, но предлага възможности за практикуване на каяк и рафтинг. В миналото по реката са плавали малки лодки, за които през 17 век разказва в пътеписите си османският пътешественик Евлия Челеби. Преминавайки оттук, той отбелязва, че населението в района на Дрина отрязва големи дъбови дървета с височина около 40 m и от стволовете им прави лодки. Той пише, че такива лодки има стотици в Зворник, откъдето те плават до Белград. | |
negative_test_query1468_00000 | Река Дрина се образува на 442 m н.в. от сливането на двете я реки Пива (лява съставяща, 34 km, 1270 km²) и Тара (дясна съставяща, 144 km², 2006 km²) (водещи началото си от планината Проклетия в Черна гора), в югоизточната част на Босна и Херцеговина, на границата с черна гора. С изключение на най-долния си участък течението на реката има типичен планински характер, съпроводено с множество прагове и бързеи, няколко малки водопада (сега са залети от водите на язовир „Байна Баща“), дълбока долина, на места с тесни каньони и дефилета (най-дългото е 24 km), а на други места с малки долинни разширения и междупланински котловини. От язовира „Байна Баща“ до устието ѝ по нейния талвег преминава държавната граница между Босна и Херцеговина и Сърбия. След град Зворник долината ѝ се разширява, а склоновете ѝ стават полегати. При град Лозница реката излиза от планините и навлиза в крайната южна част на Среднодунавската низина. Тук долината ѝ значително се разширява, скоростта на течението ѝ намалява и се появяват множество меандри. Ширината на коритото и варира от 15 до 200 m. Влива се отдясно в река Сава (десен приток на Дунав), на 74 m н.в., при село Босанска Рача. | |
negative_test_query1468_00001 | Водосборният басейн на Дрина обхваща площ от 19 570 km² (20,03% от водосборния басейн на Сава), като обхваща източните и югоизточните части на Босна и Херцеговина, северните и източните части на Черна гора (49,6% от цялата територия на страната) и западните части на Сърбия. На североизток водосборния басейн на Дрина граничи с водосборните басейни на реките Ерез, Добрава и Колубара (десни притоци на Сава, на изток – с водосборния басейн на река Велика Морава (десен приток на Дунав), на юг и югозапад – с водосборните басейни на реките Дрин и Неретва (от басейна на Адриатическо море) и с водосборните басейни на малки и къси реки, губещи се в безотточни падини в Динарските планини, а на запад – с водосборните басейни на реките Босна, Луковац и други по-малки десни притоци на Сава). | |
negative_test_query1468_00002 | десни – Тара (144 km, 2006 km²), Чехотина (125 km, 1237 km²), Лим (220 km, 5963 km²), Рзав (72 km, 605 km²), Ядар (79 km). | |
negative_test_query1468_00003 | Дрина има предимно дъждовно и подземно подхранване с ясно изразено пролетно пълноводие и лятно маловодие. Често явление през есента и зимата са епизодичните прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборния ѝ басейн. Среден годишен отток в долното течение 341 m³/sec. | |
negative_test_query1468_00004 | На Дрина са изградени доста мостове, но най-красивият и най-известният е този от едноименния роман на Иво Андрич, намиращ се при Вишеград, наричан още Вишеградския мост или Моста на Мехмед паша Соколович. | |
negative_test_query1468_00005 | Мостът в случая е символ на всичко, което свързва света и го прави едно цяло т.е. на цивилизациите, културите, ценностите, мирогледа и ежедневието на хората от двете страни на реката. Сърбите и бошняците са толкова близо (един мост (Мостът на Дрина) ги разделя) едни от други, а същевременно (от векове) са и толкова далече във възприятията си едни за други. | |
negative_test_query1468_00006 | Едноименното произведение е основна причина Иво Андрич да бъде удостоен с нобелова награда за литература през 1961 г. Само 16 години след смъртта на автора, по Дрина избухват най-кръвопролитните сражения в най-ожесточената от войните, свързани с разпадането на Югославия (и в Европа след Втората Световна война) – тази в Босна и Херцеговина, разделила страната на две – Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска. | |
negative_test_query1468_00007 | Мостът на Дрина е изграден в периода 1571 – 1577 г. по нареждане на Мехмед паша Соколович (сърбин, родом от Херцеговина) – велик везир на Османската империя възстановил Печката патриаршия. Мостът е шедьовър на средновековното строителство и архитектура заедно с другия най-известен мост на Босна и Херцеговина – Стари мост в Мостар. От 2007 г. проектираният от Синан мост е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. | |
apositive_test_query1469_00000 | Унгарският учен Геза Фехер смята, че секеите са „прабългарско племе“. Това е мнението на проф. Петър Мутафчиев, поддържано в неговия труд „История на българския народ“. Други теории за произхода им са българско-есегелската, аварската, тюркската и пр. Някои учени проследяват потеклото на секеите, установяват тяхно присъствие в Карпатите още преди 5 век, което ги прави може би част или близки до Аварския хаганат, но това не ги прави авари. | |
negative_test_query1469_00000 | През Средновековието секеите, заедно с трансилванските саксонци, играят ключова роля в защитата на Кралство Унгария срещу османците в позицията им като пазачи на източната граница. С Трианонския договор от 1920 г. Трансилвания (включително Секейска земя) става част от Румъния, а секелското население става цел на усилията за румънизация. През 1952 г., по време на Социалистическа република Румъния, бившата провинция Муреш, Румъния (с най-висока концетрация на секеи) е законно определена като Унгарска автономна област. Заменена е през 1960 г. от Мурешко-унгарската автономна област, която от своя страна е разделена през 1968 г. на три неавтономни окръзи – Харгита, Ковасна и Муреш. | |
negative_test_query1469_00001 | Днешната Секейска земя приблизително съответства на румънските окръзи Харгита, Ковасна и централен и източен Муреш. Въз основа на официалното преброяване на населението през 2011 г. 1 227 623 етнически унгарци живеят в Румъния, предимно в региона на Трансилвания, което прави 19,6% от населението на този регион. | |
negative_test_query1469_00002 | Хронистът от 13 век Шимон от Кеза (Kézai Simon) също казва, че секеите са народ, наследник на хуните, които са живели в планините, преди да дойдат самите маджари, а Геза Фехер сочи, че са имали свое „предмаджарско“ – секейско, руническо писмо, където наред със старотюркските енисейски знаци се намират и няколко глаголически и „кирилски“ букви. Според Й. Тури секеите са най-старите сред сегашните жители на Трансилвания и не са преселени от маджарските крале, а сами са завладели сегашното си отечество, живеели в маджарското поле, обединили се с там нахлулите маджари и научили езика им. | |
negative_test_query1469_00003 | Друга теория от 20 век е, че секеите са си просто погранично унгарско население, които – както някои други племена, са разселени, за да пазят границите. След задълбочени проучвания е установено, че езикът на секеите не се различава по нищо от езика на останалото унгарско население, което предвид на планинските им изолирани обитания в миналото противоречи на теорията за отделен етнос. | |
negative_test_query1469_00004 | Други изследвания твърдят, че секеите са говорили унгарски език. Дори се твърди, че в секейския език няма толкова заемки от тюркско-български, колкото в днешния унгарски език, а топонимите в секейските територии също доказват техния унгарски език. Дори ако секеите са били тюркско племе, те са изгубили родния си език твърде рано. | |
negative_test_query1469_00005 | Територията на Секейската земя е част от Аварския хаганат през средновековието. През този период авари и славяни мигрират в Трансилвания. От 900 до 1526 г. районът е под пряк контрол на Унгарската държава. Счита се, че секеите се заселват в Трансилвания през 12 век от територии в днешните области Хайду-Бихар и Бихор. | |
negative_test_query1469_00006 | Още от средновековието секеите играят важна роля в унгарската армия. Етногенезисът им, както и този на унгарците, все още не е достатъчно изучен. От 12 и 13 век до 1876 г. секейската земя има значителна, но променлива автономия, първо като част от Кралство Унгария, после като част от Княжество Трансилвания. В днешно време самите секеи се считат за унгарци. В състава на Съюза на трите нации те встъпват като главни предводители на Трансилвания, където те, бидейки католици, напълно подчиняват под своя власт румънското православно мнозинство, което през 18 – 20 век се противопоставя на процеса на маджаризация. | |
negative_test_query1469_00007 | Секеите са трансилвански племена и името им на унгарски значи „граничари“. Организирани в графство с доминантно унгарско благородничество и предимно саксонско население. Най-рано секеите като държавно обединение с управленчески апарат са споменати писмено през 1235 г. | |
apositive_test_query1470_00000 | В контролната кула се извършва наблюдението на въздушното, водното или железопътното движение в областта на летището и неговите околности, с други думи отлитането и кацането на самолетите, акостирането и отплаването на корабите или пристигането и заминаването на влаковете. При пристанищата контролната кула насочва трафика във и от пристанището до един определен размер и осъществава визуален контрол. Контролните зали са снабдени с радио, телефони, компютри, камери и друга апаратура, която позволява непрекъснат контакт с пилотите, капитаните или машинистите. | |
negative_test_query1470_00000 | В древни времена, обсадната кула е използвана както в Европа, така и в Далечния изток. Изграждането ѝ изисква значително време и ресурси, така че тя обикновено се строи само в краен случай, когато всички други мерки не успяват и когато укрепленията не могат да бъдат преодоляни чрез атака със стълби (ескалада), подкопаване или разбиването на стените или портите с тарани. Обикновено се носят предварително произведените сглобяеми части, а монтирането на кулата става на мястото на обсадата, подобно на требушета. | |
negative_test_query1470_00001 | Обсадната кула е изобретена за първи път около 900 години пр.н.е. в древния Близък изток, около 305 години пр.н.е. в Европа и по време на Античността в Далечния изток. Тя е с големи размери и се придвижва тромаво. Както всички средновековни обсадни машини, обсадната кула става неактуално и спира да се произвежда с откритието на топа и оръдието по принцип, което става около XV век. | |
negative_test_query1470_00002 | Контролно-въздушната кула, или още носеща названието командно-диспечерски пункт е определен вид кула, на върха на която е разположена командна зала, от която се наблюдава, ръководи и контролира трафика на дадено летище (най-вече), пристанище или дори железопътна гара. В тази командна зала се намират различни работници – диспечери и ръководители на полета. | |
negative_test_query1470_00003 | Мястото и височината на командния център е от съществено значение, тъй като трябва да има видимост на цялата област около нея и във всички посоки, затова кулата е значително по-висока от другите съседни сгради в околността, а също така има и големи прозорци. Контролно-въздушните кули работят 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Поради тази причина обикновено работниците се редуват и работят на смени. | |
negative_test_query1470_00004 | Камбанария е сграда или кула, построена в близост до катедрала, църква, храм, параклис, манастир или друга религиозна сграда, където може да бъде поставена камбана, за да призове енориашите на църковна служба. Всъщност кулата може да има значителен брой камбани с най-различна големина. Камбанариите започват да се строят през четвърти век, когато камбаните започват да навлизат като страничен елемент в християнството, но се разпространява широко в по-късния етап от средновековието, приблизително между IX и XII век. | |
negative_test_query1470_00005 | Сред камбанариите най-известна вероятно е наклонената кула в Пиза. Предназначена да стои вертикално, веднага след началото на строителството ѝ през 1173 година тя започва да се накланя на север, заради слабата земна основа и неправилното изпълнение на фундирането. Към 2006 наклонът е около 13°. Височината на кулата е 55,86 m от терена до по-ниската страна и 56,70 m до по-високата страна. Теглото ѝ е 14 500 тона. | |
negative_test_query1470_00006 | Също така много известна е камбанарията на базиликата Сан Маркос във Венеция. Тя е осветена на 8 октомври 1094 г. | |
negative_test_query1470_00007 | В късната средновековна архитектура и в последвалите етапи от развитието ѝ, камбанарията става част от основния архитектурен ансамбъл. Всеки град в Западна Европа се е стремял да има по-висока камбанария за да привлича повече търговци и посетители в града. | |
apositive_test_query1471_00000 | Последният им студиен запис в тази формация е през 2004г. и е съвместно с Бургаската дива Тони Димитрова. Песента се казва "Вярвай в мечтите" и добива широка популярност в радиостанциите. | |
negative_test_query1471_00000 | Група Фанданго е българска рок група, създадена през пролетта на 1998 г. в град Бургас от Христо Стефанов и приятели. Стават известни с песните „Фанданго“, „Не мога без теб“, „Миг от приказка“, „Вярвай в мечтите“ и др. | |
negative_test_query1471_00001 | В началото групата е в състав : Христо Стефанов – вокал, бас китара; Георги Русев – бас китара; Светослав Михайлов – китара, вокал. По-късно се присъединяват Атанас Миларов – ударни и Росен Сеновски – китара. | |
negative_test_query1471_00002 | Фанданго свирят основно в стил поп-рок. Техният дебютен албум озаглавен "Фанданго" излиза през Декември 2000 г. С него печелят статуетка за дебют на "Музикалните награди 2001 на Форте". Един от безспорните хитове на групата е „Миг от приказка“, който остава рекордно седем седмици на първо място в "Българския топ 50". | |
negative_test_query1471_00003 | През 2002 г. издават втория си албум – „Земен ангел“, който съдържа 9 песни, плюс ремикс на пилотния сингъл „Ваканция“. | |
negative_test_query1471_00004 | През този период изнасят множество концерти, като най-запомнящи ще останат съвместните с Блус брадърс в Бургас през 1999г и с Джон Лоутън от Юрая Хийп през 2004г в Каварна. | |
negative_test_query1471_00005 | След 10-годишно затишие през март 2014 г. група „Фанданго“ издава третия си албум – „Както преди“, който се приема много добре и е номиниран за БГ албум на „Годишните музикални награди на БГ радио 2015“. Групата е в почти напълно обновен състав – фронтмен на групата си остава Христо Стефанов, а новите попълнения са китаристите Йордан Йорданов и Детелин Йосифов, на барабаните е Христо Коев, заменен по-късно от Симеон Попов. Албумът е записан във варненското студио на групата – DANN Studio. | |
negative_test_query1471_00006 | През 2015 г. Фанданго записват рок – баладата „Пътувам“ със специалното участие на Силвия Миленова (Силви Милен), която е и съпруга на Христо Стефанов. Те представят за първи път песента в популярния песенен конкурс „Бургас и морето“. | |
negative_test_query1471_00007 | През 2018 г. песента „Миг от приказка“ влиза в учебника по музика за 9ти клас на издателство „Анубис“. | |
apositive_test_query1472_00000 | Нейните сестри довършили тази жестокост. Майката на тиванския цар, още под влияние на вакхическите страсти, гордо показва на Кадъм главата на внука му. Старецът е съкрушен от жестокото престъпление. Временното заблуждение на Агава отминава и тя научава истината за извършеното от нея убийство. Дядото и майката на разкъсания цар са съкрушени. Дионис заявява на Кадъм, че ще бъде превърнат в змея, а жена му Хармония – в змия. Агава моли Дионис за прошка, но едновременно с това го укорява, че наказанието е прекалено жестоко. Кадъм се сбогува с дъщеря си. | |
negative_test_query1472_00000 | Възхвалява се силата на божеството. Този, който не приема величието на бог Дионис, бива строго наказан. | |
negative_test_query1472_00001 | Дионис излиза от двореца с Пентей. Царят на Тива разпитва преоблечения като вакхант бог дали изглежда добре в точно както трябва да изглежда една вакханка. | |
negative_test_query1472_00002 | Фактът, че царят ще премине през Тива в женски вакхански дрехи, кара Бакхус да се чувства още по-велик. | |
negative_test_query1472_00003 | Втори Вестител известява Хора, че Пентей е мъртъв. Хорът е радостен. Вестителят разказва, че Пентей, измамен от преоблечения Бакхус, стига до мястото, където ще се извърши култът. Богът, вече разкрит, призовал жените да нападнат царя на Тива. Агава и нейните сестри, в състояние на умопомрачение, първи налетели на Пентей. Агава разкъсала сина си, въобразявайки си, че по време на лов убива необикновен лъв. | |
negative_test_query1472_00004 | Дионис – Дионис е краен, жесток в желанието да въведе своя култ в Тива и да отмъсти на Пентей и роднините му за унизителното незачитане. Действията му са прекалено коварни, макар че е в правото си. | |
negative_test_query1472_00005 | Пентей – Владетелят на Тива е цивилизован и рационален, държи на установения в държавата ред. Не приема новия култ. Заради това свое неподчинение към бога, той е наказан с безумие и заставен да се включи в култа. | |
negative_test_query1472_00006 | Кадъм – Дядо на Пентей. Не е сигурен в отношението си към Дионисовия култ. Съветва Пентей да не се противи пред бога, за да го предпази от смърт. | |
negative_test_query1472_00007 | Агава – Майка на Пентей. Тя е един от най-трагичните образи в драмата. Обладана от „вакхически страсти“, тя разкъсва собствения си син. | |
apositive_test_query1473_00000 | При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Бошуля е доброволец в Македоно-одринското опълчение. | |
negative_test_query1473_00000 | Село Бошуля се намира до южните поли на Бошулско-Величковските височини, от които най-висока точка е Градище (448 m). Селото е разположено върху десния и левия бряг на река Азмак (Мокрото дере), която идва от землищата на Виноградец и Карабунар, и върху двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 m. | |
negative_test_query1473_00001 | Бошуля отстои на 6 km разстояние от Септември и 13,5 km разстояние от Пазарджик. Най-близките села са Величково, Карабунар и Злокучене. | |
negative_test_query1473_00002 | В покрайнините на село Бошуля са намерени останки от римската пътна станция (Алусоре). А в подножието на връх "Градище" се намира и реставрираният Римски мост, останки от важен римски път по посока на Траянови врата, или "Виа Милитарис" (Военен път). На връх "Градище" има останки от средновековна крепост, позната като „Смильово градище“. През 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой. | |
negative_test_query1473_00003 | Мартин Кацаров е хайдутин (1870 – 1878) от Бошуля, закрилник на поробените българи в района. Заловен е от османските заптиета и изпратен в Диарбекир, където умира. Има легенда, че църквата в селото е построена с пари, дарени от Мартин Хайдутин. | |
negative_test_query1473_00004 | В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит (павета и др.) Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище село Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при село Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица. | |
negative_test_query1473_00005 | В село Бошуля има цех за производство на пластмасови изделия, ЕНБ ПЛАСТ ЕООД. А в землището на селото се намира и баластриерата ТМС. Бизнес развиват и множество земеделски производители. | |
negative_test_query1473_00006 | През Бошуля минава главният път от Пазарджик през Ветрен и Траянови врата за София, който се намира на 1 km северно от стария римски Траяндрум. | |
negative_test_query1473_00007 | През 2010 година се отпечатва и първата историческа книга за с. Бошуля с автори Георги Василев и Бойка Венчева – пенсионирана учителка в закритото вече начално училище в селото „Христо Ботев“. По-късно са отпечатани две разширени издания на историята на селото, от Народното Читалище. През 2010 г. народно читалище „Просвета-1929“ отпечатва и поемата на Атанас Попчев „Наше село“ от 1892 г., отпечатвана преди това в печатницата на Стефан Кацаров в гр. Пазарджик. Читалището препечатва през 2015 г. „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. | |
apositive_test_query1474_00000 | държава на пристигане (в декларация за поток Изпращания) или държава на изпращане (в декларация в поток Пристигания) – посочва страната-партньор в сделката за доставка, която трябва задължително да е държава членка на Европейския съюз.; | |
negative_test_query1474_00000 | Съгласно Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки (ЗСВОТС ДВ/23.06.2006 г.) в България компетентни органи по осъществяването на статистическа дейност за вътрешнообщностната търговия със стоки са Националният статистически институт, Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“. Минималните статистически праговете се определят със заповед на председателя на Националния статистически институт, която се обнародва в „Държавен вестник" до 31 октомври на текущата година. Задължени да подават статистическа информация към системата Интрастат в България са лицата, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, които осъществяват вътрешнообщностна търговия със стоки в годишни обеми, изразени в стойност, над праговете за деклариране поотделно за всеки търговски поток – изпращания или пристигания. Тези лицата се наричат Интрастат оператори. | |
negative_test_query1474_00001 | Основните статистически данни, необходими за системата Интрастат, се съдържат в подаваните от интрастат операторите месечни декларации по потоците „Пристигания“ и „Изпращания“. Основната информация, която се съдържа в тях, включва: | |
negative_test_query1474_00002 | референтен период – календарният месец, през който са осъществени изпращанията или пристиганията на стоки.; | |
negative_test_query1474_00003 | код на стоката, която е предмет на извършената доставка – това е кодът, с който декларираната стока може да се класифицира съгласно Комбинираната номенклатура на Европейския съюз; | |
negative_test_query1474_00004 | произход на стоката – посочва държавата, в която е произведена стоката, и която може да не е страна – членка на Съюза; | |
negative_test_query1474_00005 | вид на сделката – посочва вида на сделката, обект на която е движението на стоката (покупко-продажба, продажба на консигнация, преработка по договор, бартерна търговия, помощ и т.н.); | |
negative_test_query1474_00006 | условие на доставка – посочва франкировката по Incoterms – условията, които страните са договорили за транспортирането на стоката; | |
negative_test_query1474_00007 | регион на произход (в декларацията по поток Изпращания) или регион на потребление (в декларацията по поток Пристигиания) – посочва се регионът на България, от който произхожда изпращаната стока или в който стоката ще се употреби по предназначение след пристигане в България; | |
apositive_test_query1475_00000 | Изолационизмът е доброволното въздържане на една държава от участие в политиката, свързана със сигурността, в дадена област на международните отношения, над която е способна да оказва влияние. Това въздържане може, и не трябва, да е абсолютно, но колкото по-слабо е то, толкова по-малка е причината политиката на страната да се нарича изолационизъм. | |
negative_test_query1475_00000 | Протекционизъм – Поставят се законови бариери на външната търговия и култулния обмен с други страни. В икономиката съответно, изолационизмът води до автаркия – състояние, при което външния товарооборот е сведен до минимум. | |
negative_test_query1475_00001 | Терминът изолационизъм може да се използва в различен контекст, в качеството на антоним на понятията като колаборационизъм, интернационализъм и други. В днешно време пример за изолация е Северна Корея — политиката Чучхе. | |
negative_test_query1475_00002 | Според „Енциклопедия Британика“, изолационизмът е национална политика на отбягване на политически или икономически взаимоотношения с други страни. | |
negative_test_query1475_00003 | В българския език, терминът е навлязъл от френски език, чрез думата isolationnisme – учение, според което мир и икономически напредък могат да се постигнат най-добре чрез изолирането на собствената страна от договори и съюзи с други страни. | |
negative_test_query1475_00004 | След експедициите на Джън Хъ през 14 век, външната политика на династията Мин в Китай става все по-изолационистка. Император Хун Ву е първият, който предлага мярката за забрана на морската търговия — през 1371 г. Династията Цин, която наследява Мин, често използва тази политика. Японските пирати са една от главните причини за това, макар че забраната не е безспорна мярка. | |
negative_test_query1475_00005 | От 1641 до 1853 г., шогунатът Токугава налага политика, наречена кайкин. Тя забранява контактите с почти всички други държави. Все пак, идеята Япония да бъде напълно затворена, не се осъществява — всъщност, държавата поддържа ограничени търговски и дипломатически връзки с Китай, Корея, островите Рюкю и Нидерландия. | |
negative_test_query1475_00006 | Културата на Япония се развива с ограничено влияние от останалия свят и има един от най-дългите периоди на мир в историята. По време на този период, страната, в Япония са изградени процъфтяващи градове и замъци и се увеличават потреблението на продукти от селското стопанство и вътрешната търговия, наемния труд, увеличава се грамотността и книгопечатането, поставящи основата за последваща модернизация, докато в същото време шогунатът запада. | |
negative_test_query1475_00007 | Изолационизмът е често повтаряща се тема в политиката на САЩ, която намира място в прощалната реч на Джордж Вашингтон - първия президент на страната, и в доктрината Монро от началото на 19 век. Терминът често се използва и за политическата атмосфера в САЩ през 30-те години на 20 век. Провалът на интернационализма на президента Удроу Уилсън (виж Четиринадесетте точки на Уилсън), либералната опозиция на войната като инструмент на политиката, както и суровия ефект от Голямата депресия, са сред причините за нежеланието на американците да се замесват с нарастването на фашизма в Европа. | |
apositive_test_query1476_00000 | Ембрионалните прекурсори на адипоцитите не са все още установени, макар че преадипоцити могат да бъдат недиференцирани фибробласти стимулирани подходящо. Мезенхимните стволови клетки могат да се диференцират в адипоцити. | |
negative_test_query1476_00000 | Адипоцитите, известни още и като липоцити или мастни клетки (да не се бъркат с мастоцити), са клетките изграждащи мастната тъкан, специализирана да складира енергия под формата на мазнини. | |
negative_test_query1476_00001 | Съществуват два типа мастна тъкан, бяла мастна тъкан и кафява мастна тъкан, които са изградени от различни типове клетки. | |
negative_test_query1476_00002 | Клетките на бялата мастна тъкан са моновакуолни клетки, съдържащи голяма липидна, капка обградена от цитоплазма. Ядрото е сплескано и изтикано в периферията. Размерът на типичния адипоцит е около 0,1 mm в диаметър като може и да достигна двойна големина. Липидите, които се съхраняват, са в полутечно състояние и са изградени предимно от триглицериди и холестеролни естери. Адипоцитите на бялата мастна тъкан синтезират различни протеини изпълняващи функции на цитокини (адипокини) като резистин, адипонектин и лептин. Средното количество на адипоцитите при възрастните е около 30 милиарда клетки с обща маса 13,5 kg. Ако се появи излишък от мазнини в зряла възраст, адипоцитите могат да увеличат обема си четворно, преди да започнат да се делят и да увеличават броя на клетките. | |
negative_test_query1476_00003 | Клетки на кафявата мастна тъкан имат многостенна форма. За разлика от бялата мастна тъкан, тези клетки значително количество цитоплазма с разпръснати из целия обем липидни капки. Ядрото е кръгло и, макар, да е разположено ексцентрично не е в периферията. Кафявият цвят се дължи на голямото количество митохондрии. Кафявата мастна тъкан е характерна за бебетата и служи да генерира топлина, особено необходима на новородените за поддържане на телесната им температура. | |
negative_test_query1476_00004 | С „липобласт“ се наричат прекурсорите на зрелите адипоцити, а „липобластома“ се използва за тумори от неопластично трансформирани адипоцити. | |
negative_test_query1476_00005 | При загуба на тегло и мастна тъкан броя на адипоцитите не се променя, само намалява количеството на липиди в тях. Броя на клетките остава относително константен независимо от флуктуациите в теглото. Все пак, ако са изпълнени могат да увеличат броя си. | |
negative_test_query1476_00006 | Приблизително 10% от адипоцитите се обновяват всяка година, независимо от възрастта и боди-мас индекса. | |
negative_test_query1476_00007 | Адипоцитите произвеждат естроген, като могат да бъдат рисков фактор за стерилност при екстремно завишени или занижени нива. | |
apositive_test_query1477_00000 | Социалното напрежение избухва през 1848 г., когато цяла Европа е залята от революции представляващи най-мащабната всеобща гражданска война в историята на континента. Бунтуват се всички – селяните, които искат да заличат остатъците от феодализма, работниците, които се борят за всеобщи избирателни права и икономически промени насочени срещу капитализма, бунтува се и буржоазията с искане за повече индивидуални права и за разделяне на църквата от държавата (нещо за което се борят и работниците), бунтуват се дори и провинциалните благородници срещу абсолютизма и монархията. Голяма част от целите на буржоазията, работниците и селяните се припокриват, но разделенията скоро излизат на дневен ред. Това е периода, в който изкристализират всички политически категории, които използваме днес – либерализма, социализма, национализма. Всяко от новите течения започва да завзема местата освободени от рухващия феодализъм и неговите институции. Европа се разделя на национални държави, а парламентаризмът разделен между либерали и консерватори се настанява удобно в тях. Единствените, които остават изключени от „красивия нов свят“ са работниците и селяните, които така и не получават политическа власт, а икономическото им положение се влошава все повече вследствие на разпространението на капитализма и това при все, че те са на първа линия в революциите, изнасят основната им тежест и дават най-много жертви. | |
negative_test_query1477_00000 | Въпреки че като цяло Чартизма е реформистко движение, борещо се за всеобщи изборни права и премахване на имуществения ценз, в него има голямо радикално крило с далеч по-революционни цели. Изключително влиятелен в движението е революционера Томас Спенс, който обявява, че земята и собствеността трябва да бъдат насилствено отнети от аристокрацията и върнати на хората. Той и неговите последователи разработват за първи път идеята за Генерална Стачка, в случая, като средство за оказване на натиск върху правителството за приемане на Хартата на чартистите. | |
negative_test_query1477_00001 | Чартистите представят пред парламента първата си Харта подкрепена с 1 милион подписа през юли 1839. Всички техни искания са отхвърлени. След този неуспех, Чартистите приемат идеята за Генерална Стачка, която те наричат Голямата Ваканция – един месец, в който всички работници спират да работят за да принудят парламента да приеме реформите предложени в Хартата. Идеята за Голямата Ваканция е приета от общия конгрес на Чартистите и е насрочена дата за нейното провеждане. Въпреки това, с наближаването на набелязаната дата започват проблеми в движението, като голяма част от работниците настояват, че не са достатъчно добре подготвени за такъв голям сблъсък, и че преди това трябва да бъдат по-добре въоръжени в лицето на очакваните репресии. Накрая, 2 дни преди набелязания ден, конгресът на Чартистите отменя Голямата Ваканция. Въпреки отмяната, някои от по-радикалните работници провеждат демонстрации и влизат в сблъсъци с войниците, например при Нюпорт, където 24 миньори са убити от военните. | |
negative_test_query1477_00002 | След провала на Голямата Ваканция и след още две опита Хартата да бъде внесена в парламента срещнали отказ, Чартисткото движение се разпада. Но идеята за Генерална Стачка ще се превърне в основен елемент на зараждащото се анархо-синдикалистко движение. Краят на чартисткото движение бележи и края на опитите за радикална промяна извършена от работниците чрез преки действия и създаване на работнически организации независими от английската държавата. След Чартизма, на острова все повече се разпространява идеята за електорална борба чрез представители на работниците в парламента, която в крайна сметка води до създаването на Работническата партия (Labour Party) от английските профсъюзи. Идеите за пряко действие, генерална стачка и борба независима от и срещу държавата обаче се пренасят с нова сила на континента. | |
negative_test_query1477_00003 | С разпространението на капитализма извън Великобритания, европейските общества се радикализират все повече, достигайки връхна точка в средата на 19 век и светът вече никога няма да бъде същия. | |
negative_test_query1477_00004 | В годините след революционната 1848 г., работниците и техните организации започват паневропейски диалог започнал като механизъм за справяне с общи практически проблеми, като например реакция срещу внасянето на чуждестранни работници с цел смазване на стачки. В същото време, сред работниците в Европа вече са добили известност идеите за демокрация на Чартистите, като и социално-утопичните идеи на Оуен, Фурие, Прудон и Сен Симон. Широките обществени маси все повече осъзнават общите си проблеми и започват да търсят общо решение за тях. Това води до редица срещи между различните работнически организации, част от които скрити зад странни имена, като „Филантропично дружество“ за да избегнат преследването от закона. | |
negative_test_query1477_00005 | Така се стига до голямата международна среща на 28 септември 1864 г. в Зала Сейнт Мартин в Лондон. На срещата присъстват широк спектър от европейски радикали, включително английски Оуенисти, френски последователи на Прудон и Бланки, ирландски и полски националисти, италиански републиканци, и германски социалисти, както и лидери на различни профсъюзни работнически организации. На срещата единодушно се взема решение да бъде създадена международна организация на работниците. Това е началото на Международната Работническа Асоциация (IWA – International Workingmen’s Assosiation). |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.