_id
stringlengths 26
30
| text
stringlengths 100
4.87k
| title
stringclasses 1
value |
|---|---|---|
negative_test_query1477_00006 | Академикът Карл Маркс присъства на учредителния конгрес, въпреки че не взема пряко участие в дебатите. Въпреки това, той е натоварен с разработването на програма за организацията. Асоциацията има огромно влияние сред работниците, като в нея членуват около 8 милиона души. На първия конгрес в Женева е взето решение борбата за 8-часов работен ден да бъде най-важната непосредствена цел пред организацията. Обсъждани са и теми около функционирането на бъдещото общество, след отхвърлянето на капитализма, като тези обсъждания резултират във всеобщото съгласие относно принципа на колективна собственост. | |
negative_test_query1477_00007 | Въпреки това, интернационалът е раздиран от остри противоречия и разделения. Германската, английската и (немскоезичната) швейцарска групи подкрепят държавно-комунистическата, централизирана програма на марксистите, а белгийската, френската, испанската и (френскоезичната) швейцарска групи застават зад анархисткия подход, който се застъпва за федерализъм, въз основа на пряк работнически контрол. | |
apositive_test_query1478_00000 | Следващата поява на Върколака в комикс е през 1975 г. – „Giant-Size X-Men“ („Огромният Х-Мен“) бр. 1, написан от Уейн и нарисуван от Дейв Кокръм, в който Върколака е новобранец за нов взвод. Гил Кейн, който е художник на корицата на комкса, без да иска прави маската на Върколака грешно, с по-големи шлемове. Дейв Кокръм харесва промяната на Кейн (като вярва, че е близка до маската на Батман) и решава да я съчетае в своите собствени скици за действителната история. Също така Кокръм е първият художник, който рисува Върколака без неговата маска, и характерната му прическа става отличителен белег на героя. | |
negative_test_query1478_00000 | Върколака () е измислен персонаж, супергерой в комиксите, издавани от Марвел Комикс. Роден е през 1880-те г. под името Джеймс Хаулет, но обикновено е наричан Лоуган. Върколака е мутант, който притежава животински сетива и рефлекси, както и лекуващ фактор, който му позволява да възстановява практически всяка рана. Тази негова способност помага на супервоенната програма Оръжие Х (Weapon X) да свърже костната му система с неуязвимия метал адамантий, което създава много остри нокти, които могат да се прибират в кожата му когато пожелае. Също така той е и майстор в ръчните борби и бойните изкуства. Върколака е член на няколко екипа, включително Х-Мен и Новите отмъстители. | |
negative_test_query1478_00001 | Създаден е от писателя Лен Уейн и художника Джон Ромита-старши с малко добавки от илюстратора на „Incredible Hulk“ („Невероятният Хълк“) – Хърб Тримпе, Върколака за пръв път се появява в „The Incredible Hulk“ бр. 180-181 (октомври 1974 г.). | |
negative_test_query1478_00002 | Върколака се присъединява към списъка на „Съвсем новите и съвсем различни Х-Мен“ в „Giant-Size X-Men“ („Огромният Х-Мен“) бр. 1 (май 1975 г.). Върколака е символ на много от грубите анти-властни антигерои, които изплуват в американската популярна култура след войната във Виетнам, и със своето желание да използва смъртна сила и вродена натура той се превръща в един от стандартните за комиксите антигерои в края на 80-те години на 20 век. В резултат на това героят става абсолютен любимец на феновете на все по-известните Х-Мен. Той е отличен в собствения си соло комикс от 1988 г. и е централен герой във всяка адаптация на Х-Мен, включително в анимационните серии по телевизията, видео игрите и едноименната филмовата трилогия, където е игран от Хю Джакман. | |
negative_test_query1478_00003 | Върколака за пръв път се появява във финалния „дразнещ“ панел на „The Incredible Hulk“ („Невероятният Хълк“) бр. 180 (октомври 1974 г.), написан от Лен Уейн и нарисуван от Хърб Тримпе. Героят тогава се появява в няколко реклами в различни комикси на Марвел в началото на юли преди първата си по-важна роля в „Incredible Hulk“ бр. 181, пак от Уейн и Тримпе. Джон Ромита старши измисля жълто-синия костюм на Върколака. Представянето на героя е двусмислено – разбулва малко от неговия живот като свръхчовешки агент на Канадското правителство. В тези свои появи той не може да прибира ноктите си, въпреки че Лен Уейн твърди, че те винаги са били замислени като прибиращи се в кожата му, когато героят поиска. Върколака се появява за кратко във финала на тази история в „The Incredible Hulk“ бр. 182. | |
negative_test_query1478_00004 | Следва съживяване на Х-Мен с възраждането на „The X-Men“ – брой 94 (август 1975 г.), нарисуван от Кокръм и написан от Крис Клеърмонт. В „The X-Men“ Върколака първоначално е засенчен от другите герои, макар че той създава напрежение в отбора като се е влюбва в приятелката на Циклоп – Джийн Грей. След като сериите прогресират, Клеърмонт и Кокръм (който предпочитал Нощната сянка) обмислят изхвърлянето на Върколака от сериите. Наследникът на Кокръм, художникът Джон Байърн, харесва героя, по-късно обяснявано че като канадец, той не иска да види канадски герой отхвърлен. Байърн създава Алфа Ятото – група от канадски спергерои, които се опитват да вземат Върколака повторно, като тяхното правителство има тежкото бреме да го тренира. По-късните истории постепенно установяват мрачното минало на Върколака и неговата непостоянна натура, с която той се бори, за да е в състояние. | |
negative_test_query1478_00005 | Също така Бърн създава нов жълто-кафяв костюм за Върколака, като запазва характерните му „рогца“ на маската. | |
negative_test_query1478_00006 | След като Байърн спира работа по комикса, „Върколака“ остава в „Х-Мен“. Нарастващата популярност на героя стига до соло в четири броя – „Wolverine“ („Върколак“) (септември-декември 1982 г.), от Клеърмонт и Франк Милър, последван от шестте броя на „Kitty Pryde and Wolverine“ („Кити Прайд и Върколак“) от Клеърмонт и Ал Милгром (ноември 1984 г. – април 1985 г.). Марвел правят една растяща соло поредица, написана от Клеърмонт и с арта на Джон Бушема през ноември 1988 г. Тя трае 189 броя. По-късно Лари Хама започва работа върху поредицата. Други писатели, които работят върху двете продължителни серии „Wolverine“ включват Питър Дейвид, Арчи Гудуин, Ерик Ларсен, Франк Тиери, Грег Рука и Марк Милар. Много известни художници също работят по сериите, включително Джон Байърн, Марк Силвестри, Марк Тексейра, Адам Кюбърт, Лейнъл Франсис Йу, Роб Лайфелд, Шон Чен, Дарик Робъртсън, Джон Ромита Мл. и Умберто Рамош. | |
negative_test_query1478_00007 | В допълнение на сериите „Wolverine“ и появите му в различните Х-Мен серии, два други сценария се разказват за миналото на героя: „Weapon X“ („Оръжие Х“) от писателя-художник Бари Уиндзър-Смит, издадени в „Marvel Comics Presents“ („Марвел Комикс представя“) бр. 72-84 (1991 г.), и „Origin“ („Произход“) – минисерия в шест броя от писателите Джо Кесада, Пол Дженкинс и Бил Джемас, както и художника Анди Кюбърт (ноември 2001 – юли 2002 г.). Появява се и втора соло серия, резултат от първата – „Wolverine: Origins“ („Върколак: Произходи“), написана от Даниел Уей и с арта на Стив Дилън, която продължава да излиза. | |
apositive_test_query1479_00000 | От декември 1940 г. до февруари 1943 г. (Завод № 155 произвежда през 1943 г. 6 машини) са произведени общо 3178 самолета МиГ-3. | |
negative_test_query1479_00000 | МиГ-7 – Опитен вариант на самолета с двигател АМ-37. Построен е един опитен образец, който преминава изпитания през пролетта на 1941 г. Изпитанията са неудовлетворителни и самолетът е върнат за доработка, но започналата война спира работите по тази модификация. | |
negative_test_query1479_00001 | Самолетите са произвеждани основно в Завод № 1 в Москва (36 самолета са произведени в Завод № 155). През ноември 1941 г. заводът е евакуиран в Куйбишев, където са произведени още няколко самолета, но на 26 ноември идва телеграма от министъра (нарком) на авиационната промишленост А. И. Шахурин и парафирана от Сталин, с която се заповядва незабавното прекратяване на производството на МиГ-3 и преминаването към производство на щурмови самолети Ил-2, които трябва да се произвеждат във възможно максимални количества. Разрешено е да бъдат довършени само самолетите МиГ-3, които са в цеховете за сглобяване. Една от причините е и това, че двигателят АМ-35А се произвежда в същия завод, където се произвеждат двигателите АМ-38, необходими за Ил-2 и със спирането на неговото производство ще се освободят мощности за производството на АМ-38. А и височинният двигател АМ-35А, с който е оборудван МиГ-3, работи зле на малки височини, където се водят основно боевете на Източния фронт, има малък ресурс и е сложен за ремонт. | |
negative_test_query1479_00002 | Но в завода, който работи буквално на полеви условия (мощностите заработват още преди да са построени стените около тях), не е възможно моменталното преминаване към новото производство. Завод № 1 продъжава да произвежда изтребители МиГ-3, като от 5 декември от поточните линии започват да излизат по два самолета на ден. Но на 23 декември директорът на завода А. Т. Третяков получава станалата по-късно легендарна (по отношение на Ил-2) телеграма на Сталин, която гласи: | |
negative_test_query1479_00003 | След това красноречиво предупреждение, завод № 1 веднага преминава към производството на щурмовиците Ил-2, като през 1942 г. само довършва готовите за сглобяване МиГ-ове. | |
negative_test_query1479_00004 | Войната започва за МиГ-3 по-рано. Още през април 1941 г. машини от този тип излитат няколко пъти на прехват на немски разузнавателни самолети, нарушаващи съветското въздушно пространство. На 15 април 1941 г. край гр. Ровно каца принудително немски разузнавателен самолет Ju 86P-1, летящ с граждански регистрационен номер. Според някои данни е атакуван от МиГ-3, който поврежда единият му двигател. От април са и първите загуби – на 10 април 1941 г. три изтребителя от базата в Каунас излитат на прехват на летящ на голяма височина нарушител. Поради непознаване на новата машина и техниката на пилотиране два от самолетите се разбиват, като единият пилот загива. | |
negative_test_query1479_00005 | Проблемът с преминаването на новата машина е общ за подразделенията, които я получават. На пилотите, свикнали с И-153 и И-16 им е трудно да свикнат със самолет с изместен назад център на тежестта, какъвто е МиГ-3. Дори нещо повече – летецът-изпитател П. М. Стефановски, изпратен през май 1941 г. в Кишинев, със задача да помогне при приучването на МиГ-3, с изненада установява, че с новия изтребител не е направен нито един, дори и пробен полет; а когато започва да обяснява качествата на новата машина, се сблъсква с недоверието на пилотите към самолета. На 1 юни във ВВС на Западния Военен окръг има само 64 пилоти, обучени на новата машина, а за нощни полети и полети в сложни метеорологични условия – само 4. И ако все пак полетната подготовка върви с някакви, макар и бавни темпове, то тактическа почти не е провеждана. | |
negative_test_query1479_00006 | Това е и една от основните причини за тежките загуби в първите дни на войната. На 22 юни 1941 г. след внезапния удар на немската авиация, голяма част от самолетите е унищожена по летищата, много от успелите да излетят самолети също са свалени. Така например, 9 САД (смесена авиодивизия) от Западния Военен Окръг до края на деня губи 347 от числящите се в нея 409 самолета. Все пак не всички подразделения са хванати неподготвени – осем МиГ-3 от 55-и ИАП (Изтребителен Авиационен Полк) от Одеския Военен Окръг, в който служи бъдещият съветски ас А. И. Покришкин водят бой с 20 бомбардировача Heinkel He 111, прикривани от 18 Ме-109, като не им позволяват да нанесат тежки поражения на летището. През този ден е и първия боен полет и на Покришкин, но първата жертва на неговия МиГ става съветски Су-2, свален погрешка. Когато е в опитни ръце МиГ-3 е опасно оръжие. Пример за това е боят, който води капитан А. Карманов от 4-ти ИАП в ранната утрин на 22 юни 1941 г. В 5:10, изпълнявайки планов полет с „петточков“ МиГ-3, той се сблъсква във въздуха с противникова формация от 27 бомбардировача Junkers Ju 88, прикривани от девет Ме-109. Независимо от съотношението 1:36, Карманов атакува и сваля един бомбардировач. Деветте немски изтребителя се нахвърлят върху него, но в разгорелия се въздушен бой, още един от тях е свален. Карманов оцелява и каца успешно, а самолетът му прилича на решето. С МиГ-3 също от Одеския военен окръг, но от 146 ИАП, е извършен и първият нощен таран в тази война. Пилотиран е от старши лейтенант К. Оборин, който на 25 юни в 3:20 ч. сутринта атакува един He-111 и след изразходването на боеприпасите, удря с витлото си опашката на немския самолет, след което каца успешно. | |
negative_test_query1479_00007 | Но МиГ-3 не е особено подходящ за фронтови изтребител, защото двигателят му е пригоден за работа на големи височини, а немците извършват бойните си полети на височини от порядка на 1500 – 2000 м и затова оцелелите МиГ-ове са прехвърлени във войските на ПВО или са пренасочени към изпълнението на разузнавателни полети. | |
apositive_test_query1480_00000 | В местността „Лопките“ се намира праисторическо селище, което е уникално в Европа. През периода 1984 – 1990 година е проведена археологическа експедиция под ръководството на ст.н.с. Ана Радунчева и н.с. Бистра Колева от Археологическия музей при БАН. По-късно са организирани множество изложби в България и чужбина с експонати от праисторическото селище. Една от тях е „Религията през каменно-медната епоха“, с която се откриха „Филипополските седмици“ през 1986 г. | |
negative_test_query1480_00000 | През 1576 г. за пръв път в османските регистри селото фигурира в регистър на търговците на добитък, като е регистриран само един джелеп. Това подсказва, че село Арбанаси е било все още малко. Вероятно селото е било създадено малко преди това преброяване. В турските документи то е записвано като Арнаудлар или Арнауд, в гръцки като Арванитохори/Алванитохори, а на български като Арбанаси. Според някои изследователи албански преселници са хората поставили началото му. Според други схващания това са били български преселници: т.нар. „арнаути“, наричани така защото са дошли от западните македонски краища разположени в непосредствено съседство с албанците. Според предание Арбанаси било заселено от албанци християни, които обаче постепенно се слели с българското население. Спомен за тях останал само в селищното име. През 17 век селото се разделя на две махали – Долно Арбанаси и Горно Арбанаси (днес това са селата Долнослав и Горнослав). Възможна причина за това е, че в едната са живеели гъркомани, а в другата българоговорещи. Под влияние на гърцизма жителите на Долно Арбанаси се погърчили, докато в Горно Арбанаси разговорен останал българския език. | |
negative_test_query1480_00001 | В края на XIX век Долно Арбанаси е едно от основните селища в областта с предимно гръцко население около Станимака. | |
negative_test_query1480_00002 | Населението изповядва източно православие. По-тържествено се отбелязват празниците Коледа, Великден, Гергьовден, Света Богородица, Ивановден, Йордановден, Трифон Зарезан, Атанасовден, Петровден, Никулден, Димитровден, Стефановден, св. Пантелеймон (най-големият празник на селото) | |
negative_test_query1480_00003 | В селото развива дейност народно читалище „Иван Вазов“, земеделска кооперация, млекопреработвателно предприятие. В миналото много извество бе дружество „Воден синдикат Сушица“, селски футболен отбор „Ракета“. До 1975 г. съществува народно основно училище „Христо Ботев“. | |
negative_test_query1480_00004 | Археозоологичното проучване на костните останки от животни от екип на Националния природонаучен музей при БАН установи 17 вида бозайници и 3 вида птици – обект на лова на древните жители. Сред по-интересните находки са тези на тур (Bos primigenius), дива коза (Rupicapra rupicapra), рис (Lynx lynx), бобър (Castor fiber), глухар (Tetrao urogallus), колхидски фазан Phasianus colchicus) и др. | |
negative_test_query1480_00005 | През селото преминава река Луда Яна (Широката река), а на 700 – 800 m източно от него преминава река Голяма Сушица. В землището на селото има множество по-малки и по-големи извори. | |
negative_test_query1480_00006 | В района на църквата „Свети Петър и Павел“ и „Свети Пантелеймон“ се намират 20 чинара (платани), един от които е над 800 години. | |
negative_test_query1480_00007 | Ежегодно в началото на месец август се провежда традиционният християнски празник на селото, възникнал от древни времена – „Свети Пантелей“. | |
apositive_test_query1481_00000 | Оронт е един от състезаващите се за романтичното внимание на Селимена. В началото читателят остава с впечатление, че той е младеж, непоправимо уверен в себе си, но в течение на действието той започва да изглежда все по-нестабилен в тази си увереност. | |
negative_test_query1481_00000 | Елианта е второстепенен персонаж в комедията „Мизантроп“ – братовчедка на Селимена и обект на романтични чувства от страна на Филинт. Тя е единственият женски персонаж в пиесата, който не се поддава на обичайните за останалите порочни порядки като прекомерна фриволност, лицемерие и клюкарстване. | |
negative_test_query1481_00001 | Елианта е добър контрапункт на Селимена – в контраст с братовчедка си тя е сдържана, тиха, избягва да бъде център на внимание и не възприема любовните отношения като игра. Интелигентна и разумна, тя е способна добре да анализира поведението на останалите, да прави правилни изводи за намеренията им и да намира тактичен изход от неудобните ситуации. Забележителна е нейната реч за поведението на мъжа, когато е влюбен – в нея се подчертава възможността човек да престане да вижда недостатъците, когато те са притежавани от възлюбен: „Че влюбеният, той на всичко е готов, / не вижда, вярно, и най-малък недостатък, / но често, запленен, отива по-нататък / и недостатъка, дори и да личи, / достойнство вече е в две влюбени очи.“ Чрез този кратък монолог на Елианта на преден план се поставя една от основните теми за пиесата „Мизантроп“ – неизбежните човешки недостатъци и способността на човек да обича въпреки тях. Очевидна е препратката към симпатиите на Алцест към Селимена – въпреки че не одобрява поведението ѝ, той не престава да я обича и дори вярва, че е способен да я промени. | |
negative_test_query1481_00002 | На пръв поглед неважен и трудно запомнящ се персонаж, Арсиноя всъщност изиграва ключова роля в най-важните за развръзката на действието в „Мизантроп“ моменти. Тя е привидно моралистична, по-възрастна жена, която парадира със сдържаност и високи морали и има себе си за морално превъзхождаща Селимена. Въпреки това тя също проявява значителна доза лицемерие, като уж от добра приятелска воля разказва на Селимена клюки, които твърди, че е чула по неин адрес, а всъщност изказва собственото си негативно мнение за нея, криейки се зад псевдо-чужди думи. Главният мотив за държанието на Арсиноя е разкрит пред читателя от самата Селимена – „Направо по Алцест е луднала – за тоя човек / на всичко е готова Арсиноя; / понеже вижда го как той е заслепен – / направо чувства се ограбена от мен / и свойта ревност тъй несръчно тя прикрива, / че отдалече й личи, че е ревнива…“ | |
negative_test_query1481_00003 | В статията си „Арсиноя като кукловод“ Джеймс Шепърд разсъждава върху ролята на Арсиноя в развитието на някои от най-ключовите моменти в комедията, като най-важният от тях безспорно е разкриването на писмото на Селимена в края на „Мизантроп“, което изиграва и ролята на развръзка. Според Шепърд тя е „режисьорът“ на постепенното сваляне на маската на Селимена и разкриването на истинската ѝ същност пред обожателите ѝ, с което Арсиноя постига целта си да накара всеки от тях (и най-вече Алцест) да оттеглят чувствата си от нея. | |
negative_test_query1481_00004 | Неспособен да приеме критиката на Алцест спрямо сонета си, нито да продължи да обича Селимена след като тя го е обидила в писмото си, Оронт започва да прилича повече на архетипа на „начинаещия влюбен“, отколкото на самоуверения ухажор, представен пред читателя в началото на пиесата. Наивно горделив, но и отчаяно зависещ от мнението и одобрението на другите, изискващ искреност, но далеч неготов да я понесе, той е един от най-интересните фонови персонажи в пиесата „Мизантроп“. | |
negative_test_query1481_00005 | Млад, помпозен маркиз, друг от обожателите на Селимена, Акаст смята себе си за най-достоен за нейното внимание. С изразени черти на нарцисизъм и прекомерно себелюбие, той често невъздържано хвали самия себе си, за да изтъкне превъзходството си пред Клитандър в състезанието за сърцето на Селимена. | |
negative_test_query1481_00006 | Също борещ се за романтично внимание от страна на Селимена, Клитандър е идеалното олицетворение на всичко, което Алцест ненавижда в обществото. Склонен е към клюкарстване редом с жените, проявява черти на лицемерие, но и е достатъчно горделив да се откаже от Селимена, след като той се оказва поредният осмян в писмото ѝ в края на пиесата. | |
negative_test_query1481_00007 | Личният слуга на Селимена, изключително предан и верен на господарката си. Присъства в пиесата чрез гласа си, когато оповестява пристигането на поредния посетител в къщата на Селимена. | |
apositive_test_query1482_00000 | В активния център на уратоксидазата има каталитичен център, който удържа пикочната киселина и нейните аналози в една и съща ориентация, както и общ каталитичен център, през който последователно преминават кислород, вода и водороден пероксид. Този механизъм е подобен на каталазата, той превръща водородния пероксид обратно в кислород и последователно прекарва водородния пероксид и водата през общия каталитичен център. Рентгеновата кристалография показва, че пикочната киселина първо се свързва с активния център като моноанион, след което се депротонира до дианион. Дианионът се стабилизира от Arg 176 и Gln 228 на ензима. Кислородът последователно приема двойката електрони от дианиона на пикочната киселина и се превръща във водороден пероксид, който се заменя от вода, която извършва нуклеофилна атака върху междинното звено, за да се произведе 5-хидроксиизурат. | |
negative_test_query1482_00000 | Ензимът уратоксидаза (UO), уриказа или независима уратхидроксилаза, който липсва при хората, катализира окисляването на пикочната киселина в 5-хидроксиизурат: | |
negative_test_query1482_00001 | Уратоксидазата се намира основно в черния дроб, където образува голяма, наситена с електрони, паракристална сърцевина в много пероксизоми. Ензимът съществува като тетрамер от идентични подединици, всяка от които съдържа потенциален център за свързване с мед тип 2. | |
negative_test_query1482_00002 | Уратоксидазата е хомотетрамерен ензим, съдържащ четири идентични активни центъра, разположени между четирите ѝ подединици. Уратоксидазата от A. flavus е съставена от 301 остатъчни вещества, а молекулното ѝ тегло е 33438 далтона. Тя е уникална в сравнение с другите оксидази поради това, че не се нуждае от метален атом или органичен кофактор за катализа. Резултатите от секвенирането на няколко организма показват, че има 24 аминокиселини, които се запазват, като 15 от тях участват в активния център. | |
negative_test_query1482_00003 | Уратоксидазата е първият от трите ензима, които преобразуват пикочната киселина в S-(+)-алантоин. След преобразуването на пикочната киселина в 5-хидроксиизурат от страна на уратоксидазата, 5-хидроксиизуратът (HIU) се преобразува в 2-оксо-4-хидрокси-4-карбокси-5-урейдоимидазолин (OHCU) от HIU хидролазата, а след това в S-(+)-алантоин от 2-оксо-4-хидрокси-4-карбокси-5-урейдоимидазолин декарбоксилазата (OHCU декарбоксилаза). Без HIU хидролазата и OHCU декарбоксилазата HIU спонтанно се разгражда до рацемичен алантоин. | |
negative_test_query1482_00004 | Известно е, че уратоксидазата се инхибира от йоните както на цианида, така и на хлора. Това става поради анионните-π взаимодействия между инхибитора и субстрата на пикочната киселина. | |
negative_test_query1482_00005 | Уратоксидазата се намира почти във всички организми от бактериите до млекопитаещите, но е неактивна при хората и няколко човекоподобни маймуни. Това означава, че вместо да се произвежда алантоин като краен продукт на пуриновата оксидация, пътят на обмяната завършва с пикочна киселина. В резултат на това, хората имат много по-високи и много по-вариращи нива на урати в кръвта, в сравнение с повечето други млекопитаещи. | |
negative_test_query1482_00006 | Предполага се, че загубата на генната експресия на уратоксидазата е била изгодна за хоминидите, защото пикочната киселина е мощен антиоксидант, който поглъща синглетния кислород и радикалите. Наличието ѝ осигурява на организма защита от оксидативни увреждания, което води до удължаване на живота и намаляване на заболеваемостта от рак в зависимост от възрастта. | |
negative_test_query1482_00007 | Въпреки това, пикочната киселина играе сложна физиологична роля в редица процеси, включително за сигнализиране на възпаления и рискове, като съвременните диети, богати на пурини, могат да доведат до хиперурикемия, свързана с много болести, включително с риск от развитие на подагра. | |
apositive_test_query1483_00000 | През 1970-те на централния площад е придаден нов облик, като са изградени фурна, сладкарница, кафене и магазин. В този вид с леки промени центърът на селото остава до 2010 г., когато площадът е напълно реновиран и придобива европейски облик. | |
negative_test_query1483_00000 | До средата на XIX век селото носи името Аблаларе, т.е. Какино или лелино село (тур.), което може да се свърже с легендата, която разказва, че към средата на XVI век по тези места дошли и се заселили татари на мястото на днешното село Московец (бивше Татаре). Техният бей имал една дъщеря и трима сина, на които поделил земите си по следния начин: дъщеря си, която била най-голямото дете в семейството му, и кака на останалите му синове (на турски кака е „абла“), той дал за жена на някой си аневски турчин. Оттам започнали да наричат селото Аблаларе или Аблалардан (Какиното село), на най-големия си син оставил село Татаре, на втория, който бил голобрад, оставил селото Кьоселер (дн. Мали Богдан, квартал на село Каравелово), а на третия си син дал новозаселеното Йени обаси (тур. Ново село), което отпосле се преселило на мястото на дн. Иганово. | |
negative_test_query1483_00001 | До Освобождението селото остава чисто мюсюлманско, с изключение на няколко български семейства. Съхранен е спомена, че през бурната 1877 г. аневци успяват по собствена инициатива да удържат цели три дни напиращия башибозук от околните мюсюлмански села да не нападнат съседния християнски град Сопот. След Освобождението част от мюсюлманското население се изселва в пределите на Османската империя, а в Анево се заселват християни от селата Войнягово, Дъбене, Каравелово, Михилци (Карловско) и Белица. Едни от първите български заселници в селото са дошлите от Сопот семейства на Иван Пенчов Цанин, Васил Пятов, Генчо Шаранов, Пею Маринов и Кузман Тачов, от Войнягово идват големите семейства на тримата братя Генчо, Иван и Танко Баракови, Стоян Петков с 9 деца, Рачо Неделчев (Патишански род), Георги Караславчев, а по-късно Стойно Топов, Коста Ралев и Нончо Конакчията. Също от Войнягово идват и голямите семейства на Христо Стаменов и Васил Райчинов. От Михилци се преселва Минчо Божков с 9те си деца. От Белица (Ихтиманско) идват братята Пано и Марко Стойчеви, Мито Вълков, Стоян Игнатов и Йосиф Илиев. По това време селото се нарича Айюво (Аиево), по-късно прекръстено на Ахиево, буквално от турски „Мечково“, вероятно по името на „Айъ дере“, днес Мечо дере, което тече през селото. С името Ахиево, селото е споменато и в романа „Под игото“ – „Ахиево беше турско село, най-ближно до Бяла черква“. Това име селото носи до 1934 г., когато с указ името му е променено на Анево. Още със заселването на първите българи в селото възниква и идеята за създаване на българско училище, Иван Мачев „Бакалина“ родом от с. Дъбене намира първия учител в селото също от Дъбене. Първоначално училището се помещавало в дома на Пано Стойчев, впоследствие в къщата на Денко Рачев, докато през 1929 година не възниква идеята за създаване на нова сграда. С доброволен труд на българи и турци за две години е изградена сградата на НУ „Христо Ботев“ в двора, дарен от Кольо Пятов. Читалището е основано през 1928 г. по идея на Колю Цанков от с. Балван, Търновско, учителствал в Анево по онова време. А именно и Колю Цанков спомага за първата пиеса, изнесена от читалището – „Майстори“ на Рачо Стоянов. | |
negative_test_query1483_00002 | След Втората световна война и идването на комунизма селото е електрифицирано (1947 – 1948 г.). Около 1958 – 1960 г. сградата на училището е разширена и в нея са се помещавали също читалището и библиотеката. | |
negative_test_query1483_00003 | В селото до към 60-те на ХХ век са действали 2 училища – християнско и мюсюлманско, в което се изучава турски език, като след взаимно съгласие на българи и турци двете училища се обединяват в новата сграда. | |
negative_test_query1483_00004 | През 1974 година Анево е присъединено като квартал към Сопот. През 1996 г. Анево отново е обявено за село. Заедно със Сопот създават нова община, в която Анево е единственото село. | |
negative_test_query1483_00005 | През 2011 година за кмет е избран Николай Николов. Открит е новият водопровод; реставрирани са обществените чешми; централният площад и обръщалото на градската линия на западния край придобиват обновен облик. Построен е православният храм „Св. Архангел Михаил“, издигнат с финансовата помощ на бизнесмена Щерьо Щерев. | |
negative_test_query1483_00006 | Селото разполага с кметство, поща и здравна служба, няколко магазина. В центъра на селото се намира и църквата „Св. Архангел Михаил“, а в непосредствена близост до нея се намира и джамията. Сградата помещавала бившите училище, библиотека и народно читалище „Искра“ 1928 вече не функционира. | |
negative_test_query1483_00007 | Селото е населено с мюсюлмани и християни, които живеят в мир и съгласие и са образец за религиозна търпимост и добросъседство. Голяма част от населението на Анево са мюсюлмани (близо 1/4 от жителите). Също немалък е и броят на циганите, изповядващи християнство. | |
apositive_test_query1484_00000 | Серинът е важен за метаболизма с това, че участва в биосинтеза на пурини и пиримидини. Прекурсор е на няколко аминокиселини, включително глицин и цистеин, както и триптофан в бактериите. Той е прекурсор и на множество други метаболити, включително сфинголипиди и фолат, който е основния донор на едноатомни въглеродни остатъци (метилови групи) в биосинтеза на организма. | |
negative_test_query1484_00000 | Това е една от природно срещащите се протеиногенни аминокиселини. Само L-стереоизомера се намира естествено в протеините. Тя е заменима аминокиселина в човешкото хранене, тъй като се синтезира в тялото от различни метаболити, включително глицин. Първоначално е получена от копринен протеин, особено богат източник през 1865. Името произлиза от латинското наименование на коприната, sericum. Структурата на серина бива установена през 1902 г. | |
negative_test_query1484_00001 | Биосинтезата на серин започва с окислението на 3-фосфоглицерат до 3-фосфохидроксипируват и НАДН. Редуктивно аминиране на получения кетон, последвано от хидролиза дава серин. Серин хидроксиметилтрансфераза катализира обратната реакция на серин до глицин. | |
negative_test_query1484_00002 | Тази аминокиселина може също да се получи спонтанно в природата, когато ултравиолетова светлина освети мръсен лед, в който присъстват вещества като вода, метанол, циановодород и амоняк, предполагайки лесното му образуване в студените райони на космоса. | |
negative_test_query1484_00003 | Индустриално, L-серин се получава чрез ферментация, като годишния добив се оценява между 100 и 1000 тона. В лабораторни условия рацемичен серин може да бъде приготвен от метил акрилат на няколко етапа: | |
negative_test_query1484_00004 | Серинът изпълнява важна роля в каталитичната функция на много ензими. Доказано е присъствието му в активните центрове на химотрипсин и трипсин и много други ензими. Така наречените нервнопаралитични газове, както и много други вещества използвани като инсектициди, притежават действие основаващо се на свързване с активния център на ензима ацетилхолинестераза, което напълно инхибира ензима. | |
negative_test_query1484_00005 | Като съставка на протеините неговата странична верига може да претърпи O-свързано гликиране, което може да бъде функционално свързано с диабет. | |
negative_test_query1484_00006 | Серинът е един от трите аминокиселинни остатъка в протеините, които се фосфорилират от кинази по време на сигналната трансдукция в еукариотите. Фосфорилираните серинови остатъци най-често се наричат фосфосерин. Обратният процес се катализира от ензими, наречени серин фосфатази. | |
negative_test_query1484_00007 | Серин чрез декарбоксилиране образува етаноламин, който участва в структурата на фосфатидилсерините, от които се синтезира фосфатидилхолин. | |
apositive_test_query1485_00000 | Тестото за хачапури може да бъде разнообразно – със или без мая, парено или бутер. Все пак главната особеност на изделието е начинът на приготвяне на тестото. Замесва се много леко и пухкаво тесто, с добавка на кисело мляко или кефир, разбъркани със сода за хляб. Прави се от 0,5 л. кисело и 2 чаши прясно мляко (или сметана), 1 яйце, 1/2 ч.л. сода и 1/4 ч.л. сол. Меси се до получаване на гладка, мека смес, която едва запазва формата си. Тестото се разделя на топки с размера на голяма ябълка и се оставя да почине за 2 – 3 часа. | |
negative_test_query1485_00000 | Хачапури () е грузинско национално тестено ястие, напомнящо пита със сирене. Приготвя се затворено или полуотворено. Съдържа голямо количество сирене, като теглото му е около два пъти повече от това на брашното. Сервира се като основно ястие. Наименованието произлиза от грузинските думи ხაჭო (хачо – извара) и პური (пури – хляб). През 2011 г. националният център за интелектуална собственост на Грузия „Сакпатент“ патентова 37 наименования на национални храни и напитки. В списъка попадат хачапури, чача, чурчхела, сиренето сулгуни, минералната вода „Боржоми“ и други. | |
negative_test_query1485_00001 | В различните краища на Грузия хачапури се приготвя по различен начин, както и външният вид на някои места е различен. Формата им е разнообразна – кръгла, триъгълна, овална или във вид на лодка. Плънката също може да е различна – сирене, месо, картофи, фасул. | |
negative_test_query1485_00002 | В областта Хевсурети в Северна Грузия, към сиренето се прибавят подправки и билки. Имеретинските са кръгли, затворени, с плънка, поставена във вътрешността. Мегрелските също са кръгли, приличат на пица и сиренето не е като плънка, а се поръсва отгоре. Рачинските хачапури, наречени лобиани (ლობიანი), малко приличат на традиционните, тъй като при тях плънката е от фасул, вместо сирене. Аналогични на тях са кубдари (კუდბარი), но пълнежът е с месо. Аджарските са във формата на лодка, полуотворени, в празнината на „лодката“ се вижда плънката, която се залива с яйца. По-често те се приготвят с бутер тесто. | |
negative_test_query1485_00003 | Най-близки родственици на грузинското хачапури е ачмата (აჩმა), също грузинско ястие, което обаче се приготвя с бутер тесто. Много подобни са балкаро-карачаевските хичини, с плънка от картофи и сирене или с месо. Приближават се по вкус и вид и осетинските чъиритæ, напомнящи и на руски пирог. | |
negative_test_query1485_00004 | За по-добро качество и вкус, може да се приготви бутер тесто, но то става малко по-плътно. Съдържа единствено брашно, вода и малко сол. Разделя се на части, всяка една с размерите на тигана, в който ще се пече. За да се получи добре, се разточва и сгъва многократно, като всеки път се добавя масло. При печенето му в чугунен тиган се получава един особено нежен вкус. | |
negative_test_query1485_00005 | За плънката могат да се използват различни видове класически сирена – имертинското чкинти-квели, сулугуни от западната област Самегрело (Мегрелия), арменското чанах, кобийското осетинско сирене, овчето гуда и други. Характерно за всички тях е, че са доста твърди и солени, и затова се налага предварително да се обезсолят. | |
negative_test_query1485_00006 | Пълнежът съдържа краве или овче сирене, което предварително се нарязва на филийки с дебелина около 1 cm и се изкисва в студена вода от 2 до 5 часа, за да се обезсоли. След това се обработва така, че да се получи консистенция на пюре, добавят се сурови яйца и разтопено масло. За 0,5 kg сирене са необходими 1 – 2 яйца и 25 – 50 g масло. | |
negative_test_query1485_00007 | Съществуват различни варианти на плънката. Към сиренето може да не се добавят яйца или да се овкуси с различни подправки. В някои части на страната сиренето е заменено с фасул, месо или някакъв друг продукт. Натуралното хачапури се прави задължително с плънка от сирене. | |
apositive_test_query1486_00000 | През 1945 година в Макреш е създадено едно от първите Трудови кооперативни земеделски стопанства в района, в което първоначално се включват 63 семейства. То получава името „17 партизани“, в чест на убитите край селото партизани. През 1950-1951 година, в разгара на кампаниите по колективизацията, 13 семейства (39 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим. | |
negative_test_query1486_00000 | Ма̀креш е село в Северозападна България. То е административен център на община Макреш, област Видин. | |
negative_test_query1486_00001 | Няма доказани сведения кога е създадено селото. Има сведения, че църквата е създадена още преди османската власт. | |
negative_test_query1486_00002 | Предполага се, че името на селото произлиза от латинската дума “macro" – голям. Носи се легенда, че това име е дадено на селото от италиански изследовател, преминал по тези земи: харесал селото и отседнал в него, нарекъл го „Макрес“ – дълго, голямо село. | |
negative_test_query1486_00003 | През Втората световна война Макреш, заедно със съседното село Урбабинци, е известно с големия брой комунисти, някои от които участват в Партизанския отряд „Георги Бенковски“. През януари 1944 година отрядът претърпява поражение в местността Вълчешки дол край селото като загиват 17 партизани. На 16 срещу 17 септември, след Деветосептемврийския преврат през същата година, на същото място партизани от отряда и други комунистически активисти избиват, някои от тях след жестоки мъчения, 298 души отвлечени от Видин и повечето села във Видинско и Кулско. | |
negative_test_query1486_00004 | През пролетта на 1951 година в Макреш се сформира горянска група, повечето членове на която са доскорошни комунисти, а ръководителят ѝ Иван Монов преди това е комсомолски секретар в селото. На 25 срещу 26 март 1951 година тази група напада поделението на Трудови войски в Кладоруб, при което един офицер е убит, завзема селото и арестува местните комунистически функционери, след което се оттегля с престрелки през границата. Три дни по-късно групата напада граничното поделение в Раяновци, войници от което са участвали в предходните престрелки, като е убит един войник. Тези събития предизвикват паника в няколкото поделения на Трудови войски в района, където през следващите седмици редовно има инциденти с безпричинна стрелба. | |
negative_test_query1486_00005 | 2007 – Иван Каменов Вълчев (Коалиция „Българска социалистическа партия и партия Земеделски народен съюз“) печели на първи тур с 58,13%. | |
negative_test_query1486_00006 | 1999 – Иван Каменов Вълчев (Българска Евролевица) печели на втори тур с 59% срещу Митко Антов (БСП). | |
negative_test_query1486_00007 | 1995 – Перо Василев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 58% срещу Тодор Зурлов (независим). | |
apositive_test_query1487_00000 | През 1900 г. Комщица, която е център на община от седем села, има 863 жители, а през 1905 г. – 872. До 1920 година Горни Висок е в границите на България, но след Ньойския договор в България освен Комщица остават само още две височки села – Бърля и Смолча. | |
negative_test_query1487_00000 | Село Комщица е разположено в планинска котловина, известна като Горни Висок. Намира се на 68 km от столицата София в югозападния дял на Стара планина под южната страна на връх Ком. Едно изключително красиво и живописно място, с климат подходящ за зимен (има естествени писти за ски) и летен туризъм. В района има няколко пещери – Малка и Голяма Балабанова дупка, Търса, Вълчата дупка, Граничарска пещера, Маринова дупка, Шамак, Петриш. | |
negative_test_query1487_00001 | През Комщица минавал римски път Ниш–Пирот-Комщица покрай връх Ком към Северозападна България. Над селото има останки от римска крепост – Калето. | |
negative_test_query1487_00002 | В джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелепи са отбелязани жителите на Комощица Петър Никин, Йован Стайке, Джуджо Петър, Прибо поп и Дмитър Витомир, които имат задължението да предадат на държавата общо 150 овце. | |
negative_test_query1487_00003 | Комщица през Възраждането е своеобразен културен и занаятчийски център на региона. 1850 година е построено килийно училище. В селото е имало занаятчийски работилници и 5 мандри, в които се е правел балкански кашкавал с много престижни межународни награди на световни изложения. | |
negative_test_query1487_00004 | През учебната 1926 – 1927 година прогимназията в Комщица има три класа, 51 ученика и четирима учители. | |
negative_test_query1487_00005 | В Комщица се намира черквата „Света Троица“, която е обявена за национален паметник на културата. Изографисана е от майстори на Самоковската школа и притежава уникален иконостас. На север от селото е пътят за връх Ком. Гледката е много красива, минава се по каньона на река Височица и пътят продължава за връх Ком. За любителите на пещери има някои доста известни, както и някои некартирани пещери. Река Комщица над селото е много красива и за риболовците има балканска пъстърва. | |
negative_test_query1487_00006 | На 6 юли 2008 г. беше осветена новата камбанария, която е построена на мястото на старата, като архитектурният стил е запазен напълно. Това събитие се случи с помощта на средства, дарени от комщичани и средства осигурени от кметския наместник на селото. Нужни са още малко средства за довършване на оградата и построяване на навес. В селото се намира учебно-изследователска станция на Геолого-географския факултет на Софийския университет, като същата е запустяла. | |
negative_test_query1487_00007 | През 2005 година завършва изграждането на новия мост в центъра на селото. Подменено изцяло е улично осветление. Пътят до Комщица е асфалтов, добре поддържан. | |
apositive_test_query1488_00000 | По-късно той получава контузия на гръден мускул и трябва да се оттегли отново за известно време. Титлата му се предава в „кралска битка“ между 20 мъже. Победител е Великия Кали. | |
negative_test_query1488_00000 | През юли 2004 той печели интерконтиненталната титла (WWE Intercontinental Championship), поради което не му се дава шанс да спечели и Световната титла в тежка категория (World Heavyweight Championship) – тогавашното най-високо отличие на Първична сила. На КечМания 21 той все пак печели „Money in the Bank – Match“, който му осигурява договор за мач за титлата през следващата година. | |
negative_test_query1488_00001 | На 8 януари 2006 на турнира Новогодишна революция той използва договора си и побеждава Джон Сина в мач за титлата и по този начин става шампион на WWE за пръв път. По-късно Сина си взима титлата отново и така на няколко пъти в различни мачове тя си мени собственика. | |
negative_test_query1488_00002 | При един мач с DX (D-Generation X), състояща се от Трите Хикса и Шон Майкълс той има за партньор Ренди Ортън.Освен всичко това те печелят отборната титла на федерацията и по този начин Острието прави рекорда си. По-късно двамата губят титлата си в мач срещу Джон Сина и Шон Майкълс. В началото на април той се опитва да спечели отново Money in the Bank-Match на КечМания 23, но не успява. На 7 май Коупланд печели договора в страничен мач с Мистър Кенеди, поради нараняването на Кенеди, заради което той трябва да напусне федерацията за известно време. През 2010 г. той бива преместен от Разбиване, отново в Първична сила. Там той няколко пъти се опитва да спечели титлата на федерацията, но не успява. Появява се известен спор между Главния Анонимен мениджър на шоуто и Острието, което довежда до преместване отново в Разбиване. | |
negative_test_query1488_00003 | На 8 май 2007 по време на Разбиване той прави своята претенция валидна: Гробаря защитава своята титла в тежка категория срещу Дейв Батиста. След мача на ринга се качва Марк Хенри, за да довърши Гробаря, а после се чува музиката на Острието, който иска мач с Гробаря, побеждава го и взима титлата в тежка категория. | |
negative_test_query1488_00004 | Завръщането му се осъществява на 18 ноември при Survivor Series. Печели титлата си отново, но по-късно я губи от Джеф Харди. | |
negative_test_query1488_00005 | След тежка контузия Острието се завръща неочаквано на Кралското меле (2010 г.) под номер 29 Острието печели и става победител в Кралското Меле. Той се бие с Крис Джерико в главния мач на Кечмания XXVI за световната титла в тежка категория. Той губи мача, но след това получава шанс за реванш на турнира Екстремни Правила и печели в мач в клетка. Не успява да спечели титлата, тъй като тя бе открадната от ръцете на Крис Джерико, в ръцете на Джак Фукльото. След този турнир, той бива преместен в Първична сила. | |
negative_test_query1488_00006 | След спорът с Главния анонимен мениджър на Първична Сила Острието и отборът на Разбиване побеждават за поредна година на турнира Bragging Rights. След турнира Острието започва вражда със Световния шампион Кейн. Бият се на Survivor Series, но мачът не завършва успешен за Острието, тъй като тушът е отбелязан е за двамата, вследствие на това Кейн запазва титлата си. По-късно Острието получава отново възможност за титлата на TLC в мач Фатална Четворка – Кейн/Рей Мистерио/Алберто Дел Рио/Острието, където Адам печели своята Десета Световна Титла. Успява да я опази още веднъж срещу Кейн, след което започва вражда с Долф Зиглър. Но младият Долф не може да се справи сам срещу Категоризираната Супер Звезда, за това гаджето му, Вики Гереро, която всъщност е и бившата жена на Острието се опитва да вземе титлата на Адам чрез измама. Зиглър тайно напада Главния мениджър Лонг, което води до новия водач на шоуто – Вики. Те се бият на Royal Rumble (2011), където условията за Острието не са добри, тъй като Гереро забранява копието. Но по време на мача Kelly Kelly напада Вики и без тя да разбере Острието забожда копието на Зиглър. По-късно се играе мач – Кели Кели & Острието срещу Долф Зиглър & Лей-Кул, на което Кели забожда копие на Лейла (тъй като копието е отново забранено за Острието) и отново титлата е запазена. Но веднага след мача Вики излиза и уволнява Кели. А на Острието му се налага да запази още един път титлата си в мач срещу Зиглър със специален съдия – самата Гереро, което изглежда почти невъзможно. По време на мача Вики се опитва да направи копието на Острието, но вместо това се блъсва в него и наранява крака си. Острието отново без знанието на Вики прави своето копие, но няма съдиям който да отброи туша, за това Острието забожда Копието още веднъж, но със знанието на Вики. На ринга този път се появява един от гостите на шоуто, който отсъжда отново все още светоен шампион Острието. След седмица се състои 600-тният епизод на Разбиване, което отначало се оказва брутално за Адам. На ринга излиза Вики, която обвинява Адам за нападането на Теди Лонг, но и отнема титлата от шампиона, тъй като тя все пак е видяла Копието върху Долф. След това Гереро уволнява Острието. Но по-късно това шоу по време на коронацията на новия Световен шампион Долф се появява самия Лонг, което излиза голяма изненада за Вики. Зиглър признава, че той е човекът, който го е пребил. И за наказание Лонг определя мач за титлата, където главен претедент за титлата не е кой друг, а самия Острието, който с най – малко усилия печели отново титлата и става вече 11 кратен Световен шампион. След мача Теди се появява и уволнява Долф, а по-късно и Вики (които биват преместени в Първична сила). Следва турнирът Elimination Chamber, в който Острието трябва да опази титлата срещу Рей Мистерио/Уейд Барет/Кейн/Дрю Макинтаиър/Грамадата. В края на мача остват Рей и Острието, където накрая Рей отнася въздушно копие и Острието успява да опази титлата си в клетката. След мача се появява Дел Рио (победителя на мелето през 2011) и го напада. На помощ на Острието се появява Крисчън, който се завръща след тежка контузия. Започва вражда – Острието & Крисчън срещу Дел Рио, след като Алберто избира да се бие срещу Адам на Кечмания 27. Враждата става голяма, което довежда до забраната на Теди Лонг – Острието и Дел Рио дори нямат право да се докосват до Кечмания. Но все пак на турнира, Острието прави копието на Алберто и опазва титлата си. След турнира се играе мач Крисчън срещу Дел Рио за главен претендент за титлата на Острието на Extreme Rules, където печели Дел Рио. Но плановете коренно се променят. На следващото шоу на Първична Сила Острието излиза на ринга и казва, че на мача на Кечмания е получил трамва в рамената си и във врата (напомняме, че 2003 година Острието си чупи врата), което довежда до напускане на Острието от федерацията завинаги. Адам изнася реч в Първична сила и след това си тръгва. А в Разбиване отсътпва титлата си (което по-късно довежда до вражда между Крисчън и Дел Рио, където Крисчън печели титлата). Всички звезди от Разбиване излизат на ринга и поздравяват Острието за последно `Сбогом`, включително Рей Мистерио, Чаво Гереро, Трите Хикса и Кейн, който прегръщат Острието. Майка му също присъства в шоуто. След седмица Дел Рио прави парти за напускането на Острието като му подарява старинен часовник, памперс, бастун за старци, количка за инвалиди и дори се появява дебела жена, представяща се за Лита. Алберто говори, когато изведнъж се появява и Адам, който казва, че никой човек не би пропуснал партито за напускането му. Алберто изпраща своя помощник Brodus Clay да пребие Острието, но Крисчън се появява и пребива всички. На турнира Extreme Rules (2011) Крисчън и Дел Рио се бият за титлата. Острието се появява с голф количка и помага на Крисчън за победата. Това е последният път, когато виждаме Острието в Световната федерация. |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.