_id
stringlengths 26
30
| text
stringlengths 100
4.87k
| title
stringclasses 1
value |
|---|---|---|
negative_test_query1488_00007 | През 2012 година, Адам официално е въведен в Залата на Славата от дългогодишния си най – добър Крисчън. Виждаме Още веднъж се появява през 2012 преди турнира Extreme Rules, за да каже на Джон Сина да се стегне и да победи Брок Леснър на самия турнир което по-късно става реалност. След това Острието се повява в „Първична сила“ и прави своят сегмент с Даниел Браян и световния шампион Ренди Ортън. Накрая Браян и Ортън се сбиват, а след няколко седмици Острието говори за Ренди и Трите хикса, само че двамата се появяват и Трите хикса казва, че ще нарани, някой обичан от Адам. След това няколко кечиста изкарват пребития Крисчън. През 2014 Острието и Крисчън правят своето шоу със Сет Ролинс, Грамадата и охранителите J и J. Сет иска на ринга да излезе Джон Сина, само че Сет се вбесява и удря Крисчън с куфарче, Острието бута Ролинс, само че Грамадата го хваща за врата и Ролинс слага крак върху врата на Адам, след което се появява и Сина. Сет казва, че ще счупи врата на Острието, само че Джон напада и бива пребит. | |
apositive_test_query1489_00000 | Техните големи, искрящи, звездни цветове се опрашват от голямо разнообразие от насекоми (общ синдром на опрашване), флоралните аромати са специфични за вида и дори специфични за конкретен подвид. | |
negative_test_query1489_00000 | Ангеликата (Angelica) е род от около 60 вида високи двугодишни и многогодишни тревисти растения от семейство Сенникови (Apiaceae), произхождащи от умерените и субарктичните райони на Северното полукълбо, достигащи на север до Исландия, Лапландия и Гренландия. Основното им приложение е за медицина. | |
negative_test_query1489_00001 | Ангеликата е разпространена от умерените и субарктичните райони на Северното полукълбо, достигащи на север до Исландия, Лапландия и Гренландия. Среща се главно в Китай. | |
negative_test_query1489_00002 | Ангеликата расте до 1 – 3 м височина, с големи двуперисти листа и големи сложни чадъри от бели или зеленикаво-бели цветове. | |
negative_test_query1489_00003 | Гените са изключително полиморфни и отделните видове показват вариации в анатомията на плодовете, морфологията на листата и подземните структури. | |
negative_test_query1489_00004 | Активните съставки на ангеликата се намират в корените и коренищата и съдържат фурокумарини в тъканите си, които правят кожата чувствителна към светлина. | |
negative_test_query1489_00005 | Някои видове се отглеждат като ароматизанти или заради лечебните си свойства. Най-забележителната от тях е градинската ангелика (Angelica archangelica), която е широко известна просто като „ангелика“. Жителите на Лапландия използват месестите корени като храна, а стъблата като лекарство. Кристализираните ивици от млади стъбла и средни ребра от ангелика са зелени на цвят и се продават като декоративен и ароматен материал за декорация на торта, но могат да се ползват и самостоятелно. Корените и семената обикновено се използват за ароматизиране на джин. Неговото присъствие обяснява специфичния вкус на много ликьори, като Chartreuse. | |
negative_test_query1489_00006 | Сред саамите в Лапландия растението се използва за направата на традиционен музикален инструмент fadno. | |
negative_test_query1489_00007 | В някои части на Япония, особено на островите Идзу, издънките и листата на Ashitaba (Angelica keiskei) се консумират като темпура, особено през пролетта. | |
apositive_test_query1490_00000 | Първият български радиолюбител е Иван Джаков. На 24 април 1938 г. той излъчва от София, в телеграфен режим, на честота 7 МХц първото българско радиолюбителско съобщение – „CQ de LZ1ID“. Първата клубна любителска радиостанция в България започва работа на 25 декември 1949 г. с инициал LZ1AA от София, като клубна радиостанция на НССТ. | |
negative_test_query1490_00000 | Радиолюбителят е физическо лице, което притежава разрешение за правоспособност на радиолюбител за осъществяване на радиолюбителска дейност, или притежава хармонизирано радиолюбителско свидетелство (HAREC), където без материален интерес и за собствени нужди осъществява електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителска радиослужба. | |
negative_test_query1490_00001 | Българските радиолюбители в зависимост от тяхната теоретична и практическа подготовка се класифицират в 2 радиолюбителски класа: | |
negative_test_query1490_00002 | Друго международно известно наименование за радиолюбител е „хам“ (). Названието произлиза от отрицателното обръщение към любителските станции, използвано в миналото от търговски или професионални радисти. Впоследствие думата се утвърждава и започва да се използва от всички радиолюбители по света, без отрицателни конотации. | |
negative_test_query1490_00003 | Радиолюбителската дейност в България се регламентира от Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба и се контролира от Комисията за регулиране на съобщенията. Заедно с лиценза, всеки радиолюбител получава индивидуален и уникален повиквателен знак (позивна, инициал), чрез който той се представя по време на радиовръзка. Повиквателните знаци за радиолюбителите в България са LZ. В България има около 6200 радиолюбители, което е около 0,085% от населението на страната. | |
negative_test_query1490_00004 | Радиолюбителите в България са организирани в Българската федерация на радиолюбителите (, съкратено „BFRA“). Тя е официалната организация, която представлява България в Международния радиолюбителски съюз (IARU). | |
negative_test_query1490_00005 | Гражданската радиовръзка е частен вид радиолюбителска дейност, за която не се изисква официален лиценз. Ограниченията са свързани с честота, като освен 27 Mhz което е стария международен свободен канал сега се ползват и CB radio на 433 Mhz и 446 Mhz и мощност на предавателя като често срещано е сред малобройните стари радиолюбители е да ползват мощни крайни стъпала/усилватели от порядъка на 1 kW което отоговаря на стария стандарт разрешена мощност за клубна станция както и добре съгласувани и настроени антени като двоен квадрат което позволява много далечна чуваемост. Популярните обхвати/честоти на КВ (къси вълни) са 80метра (3.5 – 4.0 MHz) 40 метра (7.0 – 7.3 MHz), 10 метра(28 – 29.7 MHz) на УКВ 144 Mhz (2 метра). Проникваемостта на радиовълните е свързана с йоносферата и се влияе от слънчевия шум през цикъла денем /нощем и лято/зима на КВ (къси вълни) като с повишаване на честотата към УКВ става право насочена до хоризонта. На дълги вълни и средни вълни ((LW, MW – 300 Khz – 3 Mhz) вълната дифрактира зад препятствия / хоризонта но размерите на антените и мощностите нарастват пропорционално. | |
negative_test_query1490_00006 | Някои правителства поддържат статистически данни (брой, възраст, пол и др.) за лицензираните радиолюбители в страната. Мнозинството от радиолюбители в света се намира в Япония, САЩ, Тайланд, Южна Корея, Русия и европейските страни, Германия, Испания, Франция. Само правителствата на Йемен и Северна Корея към момента (2012 г.) забраняват на гражданите си да стават радиолюбители. Понякога придобиването на радиолюбителски лиценз е сложен процес, свързан с много бюрократични дейности и такси, което го прави недостъпно за много хора. В повечето страни е позволено на чужди граждани да придобиват лиценз, но много малко радиолюбители са лицензирани в няколко страни. | |
negative_test_query1490_00007 | Радиолюбителите по света са главно мъже. Например в САЩ около 15 % от радиолюбителите са жени, в Китай – 12 %. Съществува международна организация на жените радиолюбители – Young Ladies Radio League (YLRL). | |
apositive_test_query1491_00000 | Шарлатаните много често се позовават на своите несъществуващи умения с користна цел. Едни твърдят, че контактуват с извънземни същества или с душите на мъртвите хора. Други претендират, че могат да предизвикат или да предотвратят различни събития с помощта на магия. Трети се опитват да лекуват болести чрез заклинания, баене и врачуване. Четвърти твърдят, че имат способност да виждат как са протекли минали събития или да предсказват бъдещи. | |
negative_test_query1491_00000 | Шарлатаните са измамници и мошеници. Те твърдят, че притежават знания, умения и способности, които в действителност нямат. | |
negative_test_query1491_00001 | Думата произхожда от френското charlatan. Названието обозначавало лица, които използват музикални и театрални рекламни трикове, за да продават фалшиви лекарства по улиците. Обичайната им продуктова листа включвала афродизиаци, опиати, стимуланти, еликсир за безсмъртие и др. | |
negative_test_query1491_00002 | Успехите на парижкия шарлатан Табарин през 1618 г., продължили да се помнят дълго след неговата смърт. Точно те вдъхновили Молиер да напише комедията „По неволя доктор“ (1666 г.), която осмива шарлатаните. | |
negative_test_query1491_00003 | Повечето шарлатани претендират, че владеят хуманитарните науки. Те касаят субективната реалност, т.нар. „вътрешен свят“ на човека, който се поддава на измерване, дефиниция и сравнение далеч по-трудно от материалния свят. Затова шарлатаните предпочитат да се изявяват в областта на религията, културата, историята, философията, психологията и подобни. | |
negative_test_query1491_00004 | Шарлатаните често променят своите псевдонаучни твърдения, за да ги адаптират към сензационните научни открития, които определят обществените нагласи. Затова изброяването и класифицирането на всички разновидности шарлатани е много трудна задача. | |
negative_test_query1491_00005 | Най-често на шарлатаните се доверяват суеверни и неграмотни лица, които изпитват някакви житейски трудности. Безнадежно болните от рак, мултипленна склероза и др. понякога търсят изцеление при шарлатани, когато лекарите им кажат, че официалната медицина все още не разполага с методи за лечение на тяхното състояние. | |
negative_test_query1491_00006 | В професионалната медицинска литература, шарлатаните, които незаконно извършват опити за лечебна дейност (врачки, баячки, чакръкчии и пр.) се означават като емпирици . Това тясноспециализирано, медицинско значение на термина, не бива да се бърка с привържениците на философската школа на емпиризма. | |
negative_test_query1491_00007 | Петокнижието на Мойсей е част от Библията, Корана и Тората. То официално е канонизирано за свещено послание от Бога към всички християни, мюсюлмани и евреи. Третата книга на Мойсей категорично запрещава: | |
apositive_test_query1492_00000 | На самото тържество, булката трябвало да мие краката на свекъра, като в това време, околните сватбари хвърляли пепел в съда, за да го замърсяват. Всичко това било придружено с музика. След сватбата булката трябвало да ходи винаги забрадена, за да не види косата ѝ нито свекърът, нито деверът. Да не ходи боса или по-право от стъпалото нагоре да е винаги с чорапи. Рязането на косата се е смятало за голям срам и грях. Бракът се е считал за законен ако е минал през църквата – църковен брак. Разтрогване на такъв е ставало само по решение на владиката. | |
negative_test_query1492_00000 | След заселването на Брегаре – жителите определили места за лозя, за гора, за работна земя и пасбища. За умилостивяване на природните сили, за запазване на лозята и работната земя те са определили оброци: на лозята в местността „Орльов връх“ – Света Троица, в целините над селото – Свети Илия. Закупувала се или се подарявала от някого овца и на самото място било готвено и слагана народна трапеза, като разбира се попът прави водосвет и поръсва както присъстващите, така и някои обекти за които е тържеството. | |
negative_test_query1492_00001 | В семействата и до днес има запазена традиция на определен църковен празник да се приготвят храни и напитки и да се канят близки и познати на обяд. Това е, така наречената, служба или светого. Денят се определял така: запалват три свещи, закрепват ги на краката на трикрако столче обърнато наопаки и канят едно от невръстните деца да посегне към една от предварително наречените свещи и която хване, на този ден ще бъде службата. И до днес като общ селски традиционен празник е празникът на рибата „Шаран“, т.е. Свети Никола. На този ден задължително трябва да има приготвена риба: „Рибник“ – риба обвита в тесто или риба с ориз. | |
negative_test_query1492_00002 | В миналото, особено по селата, липсвала каквато и да е лекарска помощ. Единствените акушерки са били някои селски баби (задължително вдовици). Липсвали са всякакви хигиенни условия за родилките. Много от новородените деца не са живеели дълго. Десетки майки са раждали по 10 – 12 деца, а рядко оставали живи по 4 – 5 деца. По традиция родилката след раждането на детето е лягала на земята върху постлана слама или сено. Това е траело 40 дни. Майката нямала право да излиза навън или ако излизала, то поставяла край детето метла, а тя вземала със себе си ръжена и всичко това вършела, за да не се „истрави“ детето. След 40 дни отивала в църква, за да си вземе т. нар. „чиста молитва“. При завръщането си е трябвало да отиде в майчиния си дом като на гости и после да се върне в мъжовия дом. При завръщането си вкъщи, поставяла детето на синията и казвала ”еврейче го изнесох – християнче го нося“ и вече имала право да спи на одъра (кревата). След това започва тържествения обяд, даряване на детето от кръстниците, близки и познати. | |
negative_test_query1492_00003 | Сватбените тържества започвали в събота вечер, неделя и понеделник. Когато сватбата е била със сгодяване, то младоженката я довеждали в неделя със съответните церемонии и тържества. През целия ден булката нямала право да сяда, а трябвало да посреща и изпраща гости. При „неблагополучие“ т.е. при нередност при булката („честността“ била нещо, на което старите много държали), е имало случаи да отвеждат същата на реката или на кладенеца и да я къпят със студена вода, а на баща ѝ изпращали разводнена ракия в счупено бърде и се искало допълнително руба или зестра в земя. | |
negative_test_query1492_00004 | Изборът на булка е ставал по следния начин. В къщата на исканата от младежа мома са изпращани една-две жени, които правели „разузнаване“ – първите годежарки. Ако родителите на момата са съгласни, изпращат годежарките с китки. Ако не са съгласни да дадат дъщеря си на този младеж, учтиво заявяват, че момата е още малка и има още да тъче и да прави руба и още не е за женене. При съгласие от страна на момата, отиват тежките годежари с бъклица вино и уговарят деня на сватбата. | |
negative_test_query1492_00005 | Тази женитбена процедура не е изпълнявана, ако младежът просто открадва момата (с приставка или влачене) и я отвежда в дома си. Такива случаи са били рядкост по онова време, но към 1882 г. селото било развълнувано от такава една кражба на мома. | |
negative_test_query1492_00006 | „Ютика“ – печени, обелени и скълцани пиперки и домат, подправени с олио, сол и магданоз. Тя е в основата на други известни ястия, като „пиле на ютика“, „ютика с боб“, „ютика със сиренье“ и др. | |
negative_test_query1492_00007 | „Кисало“ – летен или жътварски таратор. Приготвя се от нарязани на ситно краставици и домат, 2 – 3 цели сухи чушлета. Всичко това се залива със студена вода. Подправя се с оцет, сол и копър. | |
apositive_test_query1493_00000 | Barnes, Timothy D. The New Empire of Diocletian and Constantine. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1982. ISBN 0-7837-2221-4 | |
negative_test_query1493_00000 | Максимиан удържа победи в кампании срещу берберите и маврите в Северна Африка през 297-9 г., както и срещу франките (302 г.) по река Рейн. Максимиан лично се отличава в битките и е много уважаван от войниците си. Заради своята сила и мъжество той приема прозвището Херкулий („подобен на Херкулес“). Талантлив военачалник, Максимиан е слабо образован, груб и некултурен, няма политически амбиции и остава докрай лоялен на Диоклециан, чиито разпоредби неотклонно изпълнява. | |
negative_test_query1493_00001 | Максимиан е един от най-изявените гонители на ранното християнство по времето на Диоклециан. През 303 г. започва голямото гонение, предприето по инициативата на Максимиан и Галерий. По негова заповед са изтезавани и убивани хиляди християнски мъченици. Според Лактанций, Максимиан тероризира и Сената в Рим, изнудва патрицианските родове, използвайки властта си за да присвоява техните богатства и да обезчестява знатни девици. | |
negative_test_query1493_00002 | На 1 май 305 г. Максимиан е принуден да спази правилата на Тетрархията, въведени от Диоклециан, и неохотно абдикира едновременно с него, въпреки че по-късно използва появилите се междуособици и прави два опита да се завърне на власт: първия път се присъединява като съимператор към бунта на сина си Максенций в Рим (306 г.), но скоро изпада в немилост и отново абдикира (308 г.), а по-късно (310 г.) се опитва чрез заговор да завземе властта от зет си Константин I в Масилия (дн. Марсилия), но след като се проваля и е разкрит, бива обсаден в града и по-късно е убит или принуден да се самоубие чрез обесване. | |
negative_test_query1493_00003 | По време на войната му с Максенций, Константин заповядва да бъдат разрушени изображенията и статуите на Максимиан. Константин по-късно тачи паметта на Максимиан, а внуците на Максимиан, родени от дъщеря му Фауста и Константин, стават императори. | |
negative_test_query1493_00004 | Barnes, Timothy D. Constantine and Eusebius. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1981. ISBN 978-0-674-16531-1 | |
negative_test_query1493_00005 | Elliott, T. G. The Christianity of Constantine the Great. Scranton, PA: University of Scranton Press, 1996. ISBN 0-940866-59-5 | |
negative_test_query1493_00006 | Lenski, Noel. „The Reign of Constantine.“ In The Cambridge Companion to the Age of Constantine, edited by Noel Lenski, 59–90. New York: Cambridge University Press, 2006. | |
negative_test_query1493_00007 | Pohlsander, Hans. The Emperor Constantine. London & New York: Routledge, 2004a. Hardcover ISBN 0-415-31937-4 Paperback ISBN 0-415-31938-2 | |
apositive_test_query1494_00000 | Участва в Първите балкански музикални награди – София'2010 с парчето Fast Life, номинирано от Турция. | |
negative_test_query1494_00000 | Хадисе Ачъкгьоз (, родена на 22 октомври 1985 г.), известна под псевдонима Хадисе, е белгийска певица от турски произход, изпълняваща в стил R&B Поп. | |
negative_test_query1494_00001 | През 2003 г. участва в „Pop Idol“ в Белгия. Въпреки че не печели телевизионният формат, тя е забелязана от продуцентите и с нея започва усилено да се работи. | |
negative_test_query1494_00002 | Става известна през 2004 г. с дисковия си сингъл „Sweat“ (Пот) от едноименния албум, който заема 19 място в музикалната класация на белгийския регион Фландрия. В този албум влизат и още няколко сингъла, най-известен сред които става „Milk Chocolate Girl“ (Момиче от млечен шоколад). Дискът на дебютния албум донася на Хадисе наградите „TMF“ в Белгия и „Altın Kelebek“ (Златни пеперуди) в Турция. Вторият ѝ албум – „Hadise“, е издаден както в родината на изпълнителката, така и в Турция, и включва песни като „A Good Kiss“ (Една добра целувка) и „My Body“ (Моето тяло). | |
negative_test_query1494_00003 | Често участва в програмата на телевизионното шоу „Beyaz Show“ по една от най-голямата турска телевизия „Kanal D“. | |
negative_test_query1494_00004 | Член е на журито на най-големия телевизионен музикален проект в Турция, а именно телевизионното шоу на „Гласът на Турция“ (O Ses Türkiye) – сезон 1 /2011 – 2012/ и сезон 2 /2012 – 2013/. Първият сезон на шоуто се излъчва по Show Tv, а вторият по Star TV. Част от журито са също Мустафа Сандал, Хюлия Авшар и Мурат Боз. | |
negative_test_query1494_00005 | През 2009 г. Хадисе представя Турция на конкурса за песен Евровизия 2009, който се провежда в столицата на Русия Москва, с песента „Dum Tek Tek“. Изпълнението получава общо 177 точки, което го поставя на четвърто място в класацията на финала. „Dum Tek Tek“ е и първият сингъл от третия албум на певицата – „Fast Life“ (Бърз живот), пуснат през май 2009 г. В края на месеца певицата издава в Турция и първия си албум, озаглавен на турски език – „Kahraman“ (Герой). | |
negative_test_query1494_00006 | На 13 април 2009 година, гостува във Вечерното шоу на Азис по TV2 и също представя песента „Dum Tek Tek“. | |
negative_test_query1494_00007 | На финала на Евровизия 2009 г. песента на Хадисе заема 4-то място в окончателната класация с общо 177 точки. | |
apositive_test_query1495_00000 | В 1926 година селото е прекръстено на Аграс на името на обесения в него в 1906 година андартски капитан Телос Аграс. През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана, а в селото е установена българска общинска власт. В Гражданската война селото дава много жертви и много семейства и отделни хора емигрират в Югославия. | |
negative_test_query1495_00000 | Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Владово живеят 740 българи. Селото е смесено екзархийско-гъркоманско. Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Владово (Vladovo) има 464 българи екзархисти и 496 патриаршисти гъркомани, като в селото работят българско и гръцко училище. Българската екзархийска църква носи името на „Свети Атанас“. | |
negative_test_query1495_00001 | При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Владово е доброволец в Македоно-одринското опълчение. | |
negative_test_query1495_00002 | През Балканската война в селото влизат гръцки войски, които извършват грабежи на имущество на местните жители. След Междусъюзническата война в 1913 година Владово остава в Гърция. След 1920 година 16 души се изселват по официален път в България. | |
negative_test_query1495_00003 | Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Владово има 200 къщи на християни славяни. | |
negative_test_query1495_00004 | Обработваемото землище на селото е 12500 декара, но в 1956 година 5050 от най-добрите от тях са потопени под изкуственото Владовско езеро, на което е изградена водноелектрическа централа. Землището е експроприирано на много ниски цени - по 4000 драхми на декар, а парите селяните не ги получават с години. Селото произвежда предимно висококачествени череши, като е развито и скотовъдството. | |
negative_test_query1495_00005 | През 2008 година статуите на Андон Минга и Телос Агапинос между Владово и Техово са разрушени от местни жители. | |
negative_test_query1495_00006 | Близо до ВЕЦ „Владово“, изгредена в 1956 година за използване на водите на Вода и Островското езеро, е създадено малко селище, което в 1961 година има 42 жители, в 1971 - 45, в 1981 - 44 и в 1991 година - също 44. По-късно е присъединено към Владово. | |
negative_test_query1495_00007 | Георги Пейов (Γεώργιος Πέγιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред и четник между 1906 – 1909 година | |
apositive_test_query1496_00000 | Кемик гьолджук (Kemik gölcüğü – костно езеро) е второто езеро в рамките на селото. През последното десетилетие то много често пресъхва и се пълни само по време на проливни дъждове. | |
negative_test_query1496_00000 | Днес горите са фрагментирани в резултат на изсичането им, преобладаващите широколистни видове са цер, акация, сребролистна липа, орех и червен дъб. | |
negative_test_query1496_00001 | Районът е богат е на птиче многообразие, а също така и на едър и дребен дивеч. С безразборното изсичане на горите през последните години количеството на дивеча спада изключително рязко. | |
negative_test_query1496_00002 | Футболен Клуб „Чернолик“ е с дълга история, по времето на комунизма носи името „Лудогорец – Чернолик“. | |
negative_test_query1496_00003 | Бьоме (Böme/Bölme – преграда/дял от тур.) е езеро, част от някогашна река, стигала до р. Дунав, която е изоставила част от ръкава си и формирала ново речно корито. За да се увеличи дълбочината му за сметка на площта след човешка намеса, е изградена язовирна стена на западния бряг на водоема, откъдето идва и името му. В езерото основно може да се лови шаран и каракуда (наричана още карас или таранка). | |
negative_test_query1496_00004 | Близката до селото хижа „Караджата“ и едноименният лесопарк събират значителна част посетители от околността на 1 май всяка година, за традиционните чествания на деня на труда. | |
negative_test_query1496_00005 | Конните състезания и ездата или така нареченият „юрюкчюлюк“ са със столетна традиция, останала от юруците и събират редица ентусиасти от околията. | |
negative_test_query1496_00006 | Сградата на джамията в селото е от средата на XVII век, тя е разширена и добива съвременния си вид през 1822 г. | |
negative_test_query1496_00007 | Основно училище „Д-р Петър Берон“ – е наследник на откритите през 1908 г. българско и турско училище. От 1940 до 1946 г. в селото съществува само частно турско училище. През 1947 г. училището става държавно и се помещава в училищна сграда с 4 класни стаи и учителска стая. В по-късен етап в селото бива построена нова сграда на училището, а старата става част от местното подразделение на СК „Камъшит“ – Силистра. | |
apositive_test_query1497_00000 | Създаването на летище през 1975 г. слага край на изолацията през зимните месеци. През 1976 г. норвежкото правителство силно намалява правата на SNSK над добива на залежите в района на града. До началото на 1990-те години добивът на въглища е основният поминък на жителите на Свалбард и дневният им цикъл се върти около него. | |
negative_test_query1497_00000 | Свалбардският договор предава Свалбард във властта на Норвегия. Лонгиър Сити става централен град на SNSK. | |
negative_test_query1497_00001 | По времето на Втората световна война германски и норвежки войници са изпратени в Свалбард. Там има малко военни действия, задача на войниците е главно събиране на информация за времето, която се ползва за операции далеч на юг. Британски конвои (наричани също Мурмански и Арктически конвои) плават от Великобритания до Съветския съюз с провизии, пресичащи норвежки и свалбардски води, което (заедно с големите находища на въглища) прави Свалбард стратегическа военна позиция. | |
negative_test_query1497_00002 | През есента на 1941 г., когато германците създават първите метеорологични станции, по решение на норвежката съпротива и Съюзниците цялото население на Свалбард е евакуирано. През 1942 г. малка съюзническа армада пристига на архипелага с кораби, акостира в Исбьорн и Селис, надявайки се да удържи позиция в Исфьор. Корабите са атакувани и потопени от германците при Грьонфьоден, а оцелелите са отведени в Баренцбург. Германците изпращат корабите „Тирпиц“ и „Шарнхорст“ в Свалбард през 1943 г. Екипажите на тези кораби подпалват Баренцбург, Грумант и Лонгирбюен. По-късно германска подводница разрушава Свеагрюва и повечето къщи в района на Ван Миенфьоден. | |
negative_test_query1497_00003 | Чак през 1960-те години започва да се мисли за нормализация на обстановката и за модернизация на града. Модернизирането се извършва с бързи темпове през 1970-те години, когато норвежките власти дават силен тласък на администрацията на архипелага. Целта е, както и в другите градове в Свалбард, в Лонгирбюен да се създаде активна общност. | |
negative_test_query1497_00004 | Днес градът предлага голямо разнообразие от дейности и спортни съоръжения: има плувна зала, стена за катерене, голяма спортна зала, бакалница, 3 бара, 3 хотела, църква, няколко туристически магазина, кино в неделя, нощен клуб и игрище за скуош. Там е седалището на Свалбардския университет, който представя 4 норвежки университета и дава университетско образование в областта на полярното обучение. | |
negative_test_query1497_00005 | В края на 2007 г. Лонгирбюен се населява от около 2060 души. Около 15% от населението му не са норвежци, като най-добре представените чужденци са тайландци, шведи, руси и украинци. | |
negative_test_query1497_00006 | Град Лонгирбюен е разположен в долината на едноименната река Лонгир. Поради своето положение в Полярния кръг в града се наблюдава полярна нощ между 14 ноември и 29 януари и полярен ден между 19 април и 23 август; по други данни от 20 април до 22 август Слънцето не залязва, а от 25 октомври до 16 февруари не изгрява. | |
negative_test_query1497_00007 | Лонгирбюен има арктически тундров климат. Той е сравнително студен със средна най-висока температура от 7 °C през юли и средна най-ниска температура -21 °C през февруари. | |
apositive_test_query1498_00000 | Историята на ефирното облекло може да се проследи от времето на Индските цивилизации, през 2800 – 1600 г. пр.н. Памукът е бил първо култивиран в Индия през петото хилядолетие пр.н.е. Боите, използвани за драперията, се срещат и днес – индиго, куркума, шеллак и други. Коприната е започнала да бъде тъкана няколко хилядолетия по-късно. | |
negative_test_query1498_00000 | Сари е традиционна женска дреха, която се носи из целия индийски субконтинент вкл. Индия, Бангладеш, Непал,Пакистан и Шри Ланка. Представлява дълго парче плат (между 5 и 10 метра), обикновено увито около талията с единия край наметнат над рамото. Съществуват над 90 | |
negative_test_query1498_00001 | стила на носене на дрехата, както и различни начини на шиене. Сарито се носи заедно с къса блуза или корсаж, наречена чоли. | |
negative_test_query1498_00002 | Най-предпочитаният цвят на сватбено сари е червеният. Материите варират от памук, коприна, сатен до синтетични влакна като креп и шифон. Традиционното сватбено сари е в червено и зелено със златни нишки и мотиви, днес се срещат разновидности в различни форми и цвят. Този вид сари също се намира в различни разновидности, базирани на регионалните стилове. | |
negative_test_query1498_00003 | Преведена от санскрит, думата означава „парче плат“ – śāṭikā. Споменавана е в най-ранната индуистка литература като дамско облекло. Думата за дрехата, носена под сарито, чоли, също се е видоизменила от първичния термин – stanapaṭṭa. Дрехата се назовава с името „паркар“ на Маратхи, „улпавадаи“ на Тамил и „саиа“ на Бенгалски. | |
negative_test_query1498_00004 | За първи път дрехата е спомената в Риг Веда, една от четирите свещени веди, която датира от 3000 г. пр.н.е. Структурата на сарито се е променила спрямо предишния си вид, съставен от три части – долна част, воал, наметнат над главата, и корсет. Тази разновидност на сарито е спомената в Будистката литература и на санскрит през 6 век пр.н.е. Този ансамбъл от три части е бил наричан „пошак“, думата от урду за костюм. | |
negative_test_query1498_00005 | В антична Индия жените носели сарита, разкриващи коремната област, въпреки че някои писатели на жанра „Дамашатра“ изказват мнение, че тази част от женското тяло не бива да бъде на показ. В следствие показването на корема е станало тема табу и жените са прикривали тази област с дрехите си. Други епоси твърдят, че през периода на 3 век пр.н.е и 6 век след новата ера в Южна Индия е носена дреха от една част, изпълняваща ролята на горно и долно облекло. Подобен вид дреха се откроява в някои от картините на Раджа Рави Варма в Керала. | |
negative_test_query1498_00006 | Блузата под сарито, чоли, се е видоизменяла от 2в. пр.н.е до 6в.пр.н.е. в разнообразни регионални стилове. Ранните корсажи са покривали предната част и връзвани отзад, този стил е бил популярен в антична Северна Индия. Тази форма на чоли е популярна и днес в щата Раджастан. Стилове на декоративна традиционна бродерия като gota patti се шият върху дрехите. | |
negative_test_query1498_00007 | В Бангладеш сарито е национална женска дреха, носена на празници и специални поводи. В ежедневието си днес все повече жени предпочитат да носят шалвари или западни дрехи. Сарито е считано като дрескод и в новините, образователни и работни институции. | |
apositive_test_query1499_00000 | Все пак не всички стачки в Япония са провеждани по този начин, като често там стачките включват и преустановяването на работа, което може да бъде координирано в обща или национална стачка. | |
negative_test_query1499_00000 | ротационна стачка – стачкуват част от работещите в предприятието (учреждението), водени от хуманната идея да не се прекъсва важна за другите граждани дейност; | |
negative_test_query1499_00001 | предупредителна стачка – участниците носят знаци, с които демонстрират своето недоволство и предупреждават по този начин, че ще преминат към ефективни действия; | |
negative_test_query1499_00002 | стачка от солидарност – работещите стачкуват от солидарност към други работещи, с което увеличават натиска отвън; | |
negative_test_query1499_00003 | японска стачка – стачкуващите увеличават значително производителността на труда, като водят до свръхпродукция и разходи на предприятието. | |
negative_test_query1499_00004 | политическа стачка – свързана е с недоволството на обществени групи от управлението на страната или региона; | |
negative_test_query1499_00005 | гражданско неподчинение – участниците прекратяват за неголям период от време достъпа до учреждения или по пътни артерии, с което предупреждават, че са възможни значителни негативни ефекти за обществото; | |
negative_test_query1499_00006 | През 2009 г. около 50-60 души работещи в БДЖ в София отказват да започнат работа като протест от неполучени заплати за ноември 2009 г. | |
negative_test_query1499_00007 | На 16 декември 2009 работниците от ВМЗ „Сопот“ протестират за неизплатени заплати. В резултат получават аванс от 130 лева, а на 22 декември получават заплатата си за август. |
Subsets and Splits
No community queries yet
The top public SQL queries from the community will appear here once available.