climb-mao/Bulgarian-BabyLM · Datasets at Hugging Face

index int64 0 2.69M	text stringlengths 1 2.32k
400	Забави ход и приближи — оказа се, че е куче, а не вързоп.
401	Веднага си помисли, че е прегазено.
402	Ужасена, че страховете й може да се оправдаят, тя спря колата и слезе.
403	В първия миг си помисли, че кучето е мъртво, но щом се наведе над него, то с мъка се изправи на крака и тя видя, че е здраво и читаво.
404	Толкова беше изплескано с кал, че не можа да разбере каква порода е, но в светлината на фаровете видя, че нещастното същество е само кожа и кости.
405	Заговори му нежно и вялата опашка едва-едва помръдна, после пак безжизнено се отпусна.
406	„Не мога да го оставя тук — помисли си мисис Душкинг.
407	— Дори да не е блъснато от кола, явно умира от глад.
408	Ох, Божичко!
409	Тъй като вече си имаше седемнадесет кучета, никак не й се искаше да прибира бездомно куче, но знаеше, че няма да има сили просто да го предаде в най-близкия полицейски участък.
410	Потупа го по главата и се опита да го накара да я последва.
411	То се понадигна, но краката не го държаха, така че тя го отнесе на ръце в колата.
412	Беше като чувал с кокали.
413	В същия миг тя забеляза нещо.
414	Бързо го сложи на седалката върху едно чердже и запали лампата.
415	Беше куче майка и въпреки крайно изтощеното си състояние все още имаше мляко.
416	Мисис Душкинг скокна в колата и потегли колкото се може по-бързо.
417	Скоро навлезе в покрайнините на Лондон.
418	Знаеше, че ще мине доста време, докато се прибере у дома, тъй като движението беше твърде оживено, затова спря пред един ресторант.
419	Собственикът й продаде мляко и студено месо и дори й услужи със съдинките на собственото си куче.
420	Изгладнялото животно се нахвърли лакомо върху храната, а след това се разположи удобно и заспа.
421	Добрият собственик на ресторанта си взе обратно съдинките и пожела на мисис Душкинг всичко най-добро.
422	Тя отново се качи в колата си и потегли.
423	Прибра се точно когато Великолепният ветеринарен лекар пристигна да види как са Мисис и кученцата.
424	Той сам отнесе намереното куче в топлата кухня и след като го прегледа внимателно, заяви, че изнемощялостта му се дължи по-скоро на факта, че съвсем наскоро е станало майка, отколкото на продължително гладуване и че при добра храна млякото, предназначено за собствените му кученца, може да не секне.
425	Изказа предположението, че кученцата са били отнети от майката и тя се е заблудила, докато ги е търсела.
426	— Трябва да се изкъпе — рече леля Пудинг.
427	— Иначе може да предаде бълхи на нашите кученца.
428	Лекарят одобри идеята й и кучето бе отнесено в малката стаичка, приспособена за перално помещение.
429	Леля Пудинг веднага се залови да го къпе, защото се боеше да не би мистър Душкинг да се заеме и с тази работа.
430	А мисис Душкинг се качи горе да му разкаже всичко.
431	Топлата вода очевидно достави удоволствие на новото куче.
432	Тъкмо го бяха насапунисали, когато Понго се прибра от разходката си с леля Иконом и се втурна през отворената врата на пералнята.
433	— Той никога не би обидил някоя дама — рече Великолепният ветеринар.
434	— И не е редно, след като тя ще помогне в отглеждането на кученцата — додаде леля Пудинг.
435	Понго се изправи на задните крака и целуна мокрото куче по носа, с което му изказа радостта си, че се запознава с него и колко ще е благодарна жена му.
436	(Хората обаче не го чуха.) Намереното куче отвърна:
437	— Ще се постарая, но нищо не мога да обещая.
438	(И това не бе чуто от хората.)
439	Точно в този момент в стаичката се втурна мистър Душкинг да види новопристигналото куче.
440	— Каква порода е?
441	— попита той.
442	Леля Пудинг тъкмо бе започнала да го плакне от сапуна — и всички ахнаха.
443	Кучето също се оказа далматинец!
444	Само че петната му не бяха черни, а кафяви, при далматинците ги наричат морави.
445	— Осемнадесет далматински дога под един покрив!
446	— възторжено възкликна мистър Душкинг.
447	— От това повече няма накъде!
448	(Имаше накъде и той щеше да го научи един ден.)
449	Цялото мокро, нещастното куче с кафявите петна изглеждаше още по-слабо.
450	— Ще я наречем Пердита — заяви мисис Душкинг и обясни на лелите, че така се нарича една от героините на Шекспир.
451	— Нали се беше изгубила.
452	А на латински изгубен е пердитус.
453	И тя потупа Понго, който я гледаше с такива умни очи, че мисис Душкинг добави:
454	— Имам чувството, че всичко разбира.
455	Така си и беше.
456	Макар латинският му да беше много беден — освен „каве канем“, което значи „пази се от кучето“, друго не знаеше — като младо кутре беше изгризал целия Шекспир с кориците (които бяха от много вкусна кожа).
457	Оставиха Пердита да изсъхне в кухнята пред запалената камина и пак й дадоха да яде.
458	Великолепният ветеринар каза, че трябва колкото се може по-скоро да започне да храни кученцата, за да се засили млякото й, така че след като съвсем изсъхна и си подремна, й донесоха от долапа две кученца — докато Мисис беше на двора за кратка разходка.
459	Лекарят каза, че тя едва ли ще усети липсата им и не беше далеч от истината, тъй като Мисис не можеше да брои добре като Понго.
460	Тя обаче разбра всичко, защото Понго й каза, и изпрати по него на Пердита най-добрите си пожелания.
461	Малко се натъжи, но знаеше, че раздялата е за доброто на двете кутрета.
462	Преди да си тръгне, Великолепният ветеринарен лекар предупреди Душкингови, че ако Пердита не е в състояние да нахрани кученцата, не бива да ги връщат обратно на Мисис, защото тя ще подуши, че са били при друга майка и може да се настрои срещу тях.
463	Това наистина се случва с много други кучета.
464	Мисис никога не би постъпила така, но вече ви стана ясно, че тя и Понго са твърде необикновени кучета.
465	Както и Пердита.
466	Както, ако хората можеха да го проумеят, и много, много други кучета.
467	Всъщност обикновените кучета са много по-необикновени от необикновените.
468	Оказа се все пак, че Пердита е в състояние да храни двете кученца.
469	Понго се качи горе, за да уведоми Мисис (макар че Душкингови чуха само как потупва по пода с опашката си).
470	След това й пожела лека нощ и се върна в кухнята, където вече го чакаше кошът му.
471	На Пердита й бяха предоставили коша, в който обикновено спеше Мисис.
472	Беше нахранила и измила двете кутрета и сега вечеряше.
473	(Великолепният ветеринарен лекар каза, че трябва да я хранят колкото се може по-често, за да възстанови силите си.) Понго също похапна, за да й прави компания.
474	Сетне лелите си легнаха и в кухнята остана да свети само огънят.
475	А когато двете кутрета заспаха, Пердита разказа на Понго своята история.
476	Родила се в голяма къща в едно провинциално имение недалеч от мястото, където я намерила мисис Душкинг.
477	Макар и много мила, тя не била ценна като братята и сестрите си — петната й били по-малки, а опашката й не била съвършено права (изправила се по-късно, като пораснала).
478	Така че никой богат или влиятелен човек не пожелал да стане неин питомник и била дадена на един фермер, който, макар да не бил жесток с нея, не й дал обичта, от която далматинците имат такава нужда.
479	Освен това я оставил да тича на свобода, което не е полезно за никое куче.
480	След време много й се приискало да се омъжи, ала нейният питомец не й уредил женитба, а тъй като фермата била доста отдалечена от околните села, никое куче не дошло да я ухажва.
481	Така че един ден тръгнала сама да си търси мъж.
482	Пътят за селото минавал през една обширна мера, на която била спряла голяма, много красива лека кола.
483	Групичка хора си били устроили излет, а около тях се въртял великолепен далматински дог с кафяви петна.
484	Далматинците с кафяви петна са доста голяма рядкост.
485	Пердита била единствената в цялото си семейство и винаги гледала на себе си като на изрод.
486	Ала за кучето на общинската мера веднага разбрала, че не е никакъв изрод, а много ценно животно, защото имало прекрасен гердан и ядяло пиле от ръката на богато облечена дама.
487	В същия миг то зърнало Пердита.
488	Това било любов от пръв поглед.
489	Без дори да си направи труда да дояде пилето, то с няколко скока се озовало до нея и преди да успеят да им попречат, двамата вече навлезли навътре в гората.
490	Там набързо уредили женитбата си и се заклели един на друг във вечна любов.
491	След това щастливият съпруг рекъл на жена си, че тя, естествено, трябва да отиде да живее с него и я повел обратно на поляната.
492	Ала щом се показали, насреща им се появил фермерът, при когото живеела Пердита, в раздрънканата си кола.
493	Той я напъхал насила вътре, а излетниците завлекли съпруга й в своята кола.
494	Кучетата се съпротивлявали и виели, но напразно.
495	Колите потеглили в противоположни посоки.
496	Девет седмици след женитбата Пердита родила осем кутрета.
497	Фермерът не й давал допълнителна храна, нито й помагал в храненето на кученцата, така че тя започнала да отслабва с всеки изминат ден.
498	Когато дечицата й навършили един месец, тя била станала само кожа и кости.
499	Тогава фермерът започнал да слага храна пред кутретата и те бързо се научили да ядат, ала въпреки това сучели от Пердита колкото мляко имала, така че й било невъзможно да възвърне теглото си.

400

Забави ход и приближи — оказа се, че е куче, а не вързоп.

401

Веднага си помисли, че е прегазено.

402

Ужасена, че страховете й може да се оправдаят, тя спря колата и слезе.

403

В първия миг си помисли, че кучето е мъртво, но щом се наведе над него, то с мъка се изправи на крака и тя видя, че е здраво и читаво.

404

Толкова беше изплескано с кал, че не можа да разбере каква порода е, но в светлината на фаровете видя, че нещастното същество е само кожа и кости.

405

Заговори му нежно и вялата опашка едва-едва помръдна, после пак безжизнено се отпусна.

406

„Не мога да го оставя тук — помисли си мисис Душкинг.

407

— Дори да не е блъснато от кола, явно умира от глад.

408

Ох, Божичко!

409

Тъй като вече си имаше седемнадесет кучета, никак не й се искаше да прибира бездомно куче, но знаеше, че няма да има сили просто да го предаде в най-близкия полицейски участък.

410

Потупа го по главата и се опита да го накара да я последва.

411

То се понадигна, но краката не го държаха, така че тя го отнесе на ръце в колата.

412

Беше като чувал с кокали.

413

В същия миг тя забеляза нещо.

414

Бързо го сложи на седалката върху едно чердже и запали лампата.

415

Беше куче майка и въпреки крайно изтощеното си състояние все още имаше мляко.

416

Мисис Душкинг скокна в колата и потегли колкото се може по-бързо.

417

Скоро навлезе в покрайнините на Лондон.

418

Знаеше, че ще мине доста време, докато се прибере у дома, тъй като движението беше твърде оживено, затова спря пред един ресторант.

419

Собственикът й продаде мляко и студено месо и дори й услужи със съдинките на собственото си куче.

420

Изгладнялото животно се нахвърли лакомо върху храната, а след това се разположи удобно и заспа.

421

Добрият собственик на ресторанта си взе обратно съдинките и пожела на мисис Душкинг всичко най-добро.

422

Тя отново се качи в колата си и потегли.

423

Прибра се точно когато Великолепният ветеринарен лекар пристигна да види как са Мисис и кученцата.

424

Той сам отнесе намереното куче в топлата кухня и след като го прегледа внимателно, заяви, че изнемощялостта му се дължи по-скоро на факта, че съвсем наскоро е станало майка, отколкото на продължително гладуване и че при добра храна млякото, предназначено за собствените му кученца, може да не секне.

425

Изказа предположението, че кученцата са били отнети от майката и тя се е заблудила, докато ги е търсела.

426

— Трябва да се изкъпе — рече леля Пудинг.

427

— Иначе може да предаде бълхи на нашите кученца.

428

Лекарят одобри идеята й и кучето бе отнесено в малката стаичка, приспособена за перално помещение.

429

Леля Пудинг веднага се залови да го къпе, защото се боеше да не би мистър Душкинг да се заеме и с тази работа.

430

А мисис Душкинг се качи горе да му разкаже всичко.

431

Топлата вода очевидно достави удоволствие на новото куче.

432

Тъкмо го бяха насапунисали, когато Понго се прибра от разходката си с леля Иконом и се втурна през отворената врата на пералнята.

433

— Той никога не би обидил някоя дама — рече Великолепният ветеринар.

434

— И не е редно, след като тя ще помогне в отглеждането на кученцата — додаде леля Пудинг.

435

Понго се изправи на задните крака и целуна мокрото куче по носа, с което му изказа радостта си, че се запознава с него и колко ще е благодарна жена му.

436

(Хората обаче не го чуха.) Намереното куче отвърна:

437

— Ще се постарая, но нищо не мога да обещая.

438

(И това не бе чуто от хората.)

439

Точно в този момент в стаичката се втурна мистър Душкинг да види новопристигналото куче.

440

— Каква порода е?

441

— попита той.

442

Леля Пудинг тъкмо бе започнала да го плакне от сапуна — и всички ахнаха.

443

Кучето също се оказа далматинец!

444

Само че петната му не бяха черни, а кафяви, при далматинците ги наричат морави.

445

— Осемнадесет далматински дога под един покрив!

446

— възторжено възкликна мистър Душкинг.

447

— От това повече няма накъде!

448

(Имаше накъде и той щеше да го научи един ден.)

449

Цялото мокро, нещастното куче с кафявите петна изглеждаше още по-слабо.

450

— Ще я наречем Пердита — заяви мисис Душкинг и обясни на лелите, че така се нарича една от героините на Шекспир.

451

— Нали се беше изгубила.

452

А на латински изгубен е пердитус.

453

И тя потупа Понго, който я гледаше с такива умни очи, че мисис Душкинг добави:

454

— Имам чувството, че всичко разбира.

455

Така си и беше.

456

Макар латинският му да беше много беден — освен „каве канем“, което значи „пази се от кучето“, друго не знаеше — като младо кутре беше изгризал целия Шекспир с кориците (които бяха от много вкусна кожа).

457

Оставиха Пердита да изсъхне в кухнята пред запалената камина и пак й дадоха да яде.

458

Великолепният ветеринар каза, че трябва колкото се може по-скоро да започне да храни кученцата, за да се засили млякото й, така че след като съвсем изсъхна и си подремна, й донесоха от долапа две кученца — докато Мисис беше на двора за кратка разходка.

459

Лекарят каза, че тя едва ли ще усети липсата им и не беше далеч от истината, тъй като Мисис не можеше да брои добре като Понго.

460

Тя обаче разбра всичко, защото Понго й каза, и изпрати по него на Пердита най-добрите си пожелания.

461

Малко се натъжи, но знаеше, че раздялата е за доброто на двете кутрета.

462

Преди да си тръгне, Великолепният ветеринарен лекар предупреди Душкингови, че ако Пердита не е в състояние да нахрани кученцата, не бива да ги връщат обратно на Мисис, защото тя ще подуши, че са били при друга майка и може да се настрои срещу тях.

463

Това наистина се случва с много други кучета.

464

Мисис никога не би постъпила така, но вече ви стана ясно, че тя и Понго са твърде необикновени кучета.

465

Както и Пердита.

466

Както, ако хората можеха да го проумеят, и много, много други кучета.

467

Всъщност обикновените кучета са много по-необикновени от необикновените.

468

Оказа се все пак, че Пердита е в състояние да храни двете кученца.

469

Понго се качи горе, за да уведоми Мисис (макар че Душкингови чуха само как потупва по пода с опашката си).

470

След това й пожела лека нощ и се върна в кухнята, където вече го чакаше кошът му.

471

На Пердита й бяха предоставили коша, в който обикновено спеше Мисис.

472

Беше нахранила и измила двете кутрета и сега вечеряше.

473

(Великолепният ветеринарен лекар каза, че трябва да я хранят колкото се може по-често, за да възстанови силите си.) Понго също похапна, за да й прави компания.

474

Сетне лелите си легнаха и в кухнята остана да свети само огънят.

475

А когато двете кутрета заспаха, Пердита разказа на Понго своята история.

476

Родила се в голяма къща в едно провинциално имение недалеч от мястото, където я намерила мисис Душкинг.

477

Макар и много мила, тя не била ценна като братята и сестрите си — петната й били по-малки, а опашката й не била съвършено права (изправила се по-късно, като пораснала).

478

Така че никой богат или влиятелен човек не пожелал да стане неин питомник и била дадена на един фермер, който, макар да не бил жесток с нея, не й дал обичта, от която далматинците имат такава нужда.

479

Освен това я оставил да тича на свобода, което не е полезно за никое куче.

480

След време много й се приискало да се омъжи, ала нейният питомец не й уредил женитба, а тъй като фермата била доста отдалечена от околните села, никое куче не дошло да я ухажва.

481

Така че един ден тръгнала сама да си търси мъж.

482

Пътят за селото минавал през една обширна мера, на която била спряла голяма, много красива лека кола.

483

Групичка хора си били устроили излет, а около тях се въртял великолепен далматински дог с кафяви петна.

484

Далматинците с кафяви петна са доста голяма рядкост.

485

Пердита била единствената в цялото си семейство и винаги гледала на себе си като на изрод.

486

Ала за кучето на общинската мера веднага разбрала, че не е никакъв изрод, а много ценно животно, защото имало прекрасен гердан и ядяло пиле от ръката на богато облечена дама.

487

В същия миг то зърнало Пердита.

488

Това било любов от пръв поглед.

489

Без дори да си направи труда да дояде пилето, то с няколко скока се озовало до нея и преди да успеят да им попречат, двамата вече навлезли навътре в гората.

490

Там набързо уредили женитбата си и се заклели един на друг във вечна любов.

491

След това щастливият съпруг рекъл на жена си, че тя, естествено, трябва да отиде да живее с него и я повел обратно на поляната.

492

Ала щом се показали, насреща им се появил фермерът, при когото живеела Пердита, в раздрънканата си кола.

493

Той я напъхал насила вътре, а излетниците завлекли съпруга й в своята кола.

494

Кучетата се съпротивлявали и виели, но напразно.

495

Колите потеглили в противоположни посоки.

496

Девет седмици след женитбата Пердита родила осем кутрета.

497

Фермерът не й давал допълнителна храна, нито й помагал в храненето на кученцата, така че тя започнала да отслабва с всеки изминат ден.

498

Когато дечицата й навършили един месец, тя била станала само кожа и кости.

499

Тогава фермерът започнал да слага храна пред кутретата и те бързо се научили да ядат, ала въпреки това сучели от Пердита колкото мляко имала, така че й било невъзможно да възвърне теглото си.