climb-mao/Bulgarian-BabyLM · Datasets at Hugging Face

index int64 0 2.69M	text stringlengths 1 2.32k
300	И той тръшна вратата на долапа под носа на Злобара, а леля Иконом я изпроводи до външната врата.
301	В това време леля Пудинг се опитваше да се свърже по телефона с Великолепния ветеринарен лекар, но той беше излязъл по друга работа.
302	Жена му обеща да му предаде, щом се върне, и им заръча да не се притесняват — по всичко личало, че Мисис се справя много добре.
303	И така си беше.
304	Вече и четвърто кутре се беше появило.
305	Мисис изкъпа с език, мистър Душкинг го изсуши, а мисис Душкинг даде на Мисис да си пийне топло млекце.
306	Кутрето сложиха при другите три в една плетена кошница, където Мисис можеше да ги държи под око.
307	Скоро се показа петото, а след него и шестото, и седмото.
308	Нощта напредваше.
309	Осем кутрета!
310	Може би няма да има повече?
311	Далматинците рядко имат повече от девет деца първия път.
312	Десет!
313	Единадесет!
314	Дванадесетото не приличаше на братята и сестрите си.
315	Цветът, който прозираше през бялата козинка, не беше розов като на здравите кученца, а болезнено жълтеникав.
316	И вместо да започне да подритва с краченца, то лежеше неподвижно.
317	Лелите, които стояха пред вратата на долапа, казаха на Душкингови, че се е родило мъртво.
318	— Майката няма да тъгува обаче, защото си има толкова много други дечица — утеши ги леля Пудинг.
319	Мистър Душкинг положи мъничкото същество в дланта си и тъжно го загледа.
320	— Не е справедливо изобщо да не си поживее — рече мисис Душкинг със сълзи на очи.
321	Нещо изплува в съзнанието на мистър Душкинг — нещо, което бе чел преди време.
322	Той започна да разтрива кученцето, после внимателно го разтърка с един пешкир.
323	Изведнъж около нослето му се появи малко розовато кръгче, а след това цялото телце порозовя под снежнобялата козинка.
324	Крачетата му зашаваха!
325	Беше живо!
326	Мистър Душкинг побърза да го сложи до Мисис, за да може тя веднага да го накърми, и то си остана там да суче до появата на следващото кутре — защото наистина се появи още едно.
327	Така станаха тринадесет!
328	Призори на вратата се позвъни.
329	Беше Великолепният ветеринарен лекар, който цяла нощ беше спасявал живота на едно премазано от лека кола куче.
330	До пристигането му всички кученца се бяха родили и Мисис кърмеше осем — повече от осем не можеше да храни наведнъж.
331	— Отлично!
332	— зарадва се лекарят.
333	— Прекрасна челяд.
334	А как понася всичко това бащата?
335	Душкингови се почувстваха виновни.
336	От момента, в който започнаха да се появяват кученцата, изобщо не се бяха сетили за Понго.
337	Той стоеше затворен в кухнята.
338	Цяла нощ беше крачил напред-назад и само веднъж чу новини за семейството си — когато леля Пудинг слезе в кухнята да приготви кафе и сандвичи.
339	Тя го осведоми, че Мисис е добре — но му го каза на шега, защото не допускаше, че той я разбира.
340	— Горкият Понго, трябва да го пуснем тук, горе — рече мисис Душкинг.
341	Великолепният ветеринарен лекар обаче им обясни, че обикновено майките кучета не обичат бащите да се навъртат много-много около новородените кутрета.
342	В този миг се чу топуркане по лъснатия под на коридора и Понго се появи на стълбите, като вземаше по четири стъпала наведнъж.
343	Леля Пудинг беше слязла да свари чай за Великолепния ветеринарен лекар и притесненият татко се бе измъкнал, щом тя открехна вратата.
344	— Внимавай, Понго — предупреди го лекарят.
345	— Тя може да не те иска.
346	Ала Мисис уморено тупаше с опашка по дъното на долапа.
347	— Слез да закусиш и хубаво се наспи — каза тя на мъжа си, но само Понго я чу.
348	По очите и бясно махащата му опашка майката разбра какво чувства той в момента — разбра колко обича нея и осемте чудесни кученца, които се наслаждаваха на първата си закуска.
349	А колко ли още имаше в кошницата — онези, които чакаха своя ред, за да се нахранят?
350	— Жалко, че Понго не знае да брои — обади се мисис Душкинг.
351	Понго обаче много добре умееше да брои.
352	Той слезе долу с гордо вдигната глава и с нов блясък в хубавите си черни очи.
353	Защото знаеше, че е баща на петнадесет дечица.
354	Пердита
355	— А сега — рече Великолепният ветеринарен лекар на Душкингови — трябва да намерите дойка за кученцата.
356	И той им обясни, че въпреки старанията си да се справи с кърменето на петнадесет кутрета, Мисис скоро ще се изтощи и ще отслабне.
357	По този начин по-силните ще смогват да получават повече мляко от по-слабичките.
358	А кутрето, което мистър Душкинг бе върнал към живота, беше много дребно и щеше да има нужда от специални грижи.
359	Най-едрото имаше черно петно на едното ухо и част от главата.
360	Това е недостатък при далматинците, които трябва да се родят чисто бели, както мистър Душкинг обясни на Злобара Де Мон.
361	Някои хора _наистина_ биха удавили това петнисто кутре, защото не беше ценно.
362	Ала Душкингови особено се привързаха към него, защото бе започнало живота си с лош късмет.
363	(А освен това много им харесваше, че могат да го разпознават. Докато започнаха да им избиват петна няколко седмици след раждането, това и другото — най-малкото и крехко кутре — бяха единствените, които различаваха от останалите.)
364	Великолепният ветеринар каза, че дойката трябва да е някое нещастно куче, което е изгубило кученцата си, но има още мляко.
365	Мислеше, че ще успее да намери такова, но тъй като не беше сигурен, посъветва Душкингови да се обадят по телефона във всички приюти за бездомни кучета.
366	А докато намерят дойка, рече той, биха могли да помогнат на Мисис, като хранят кутретата с кукленски биберон или едновремешен пълнител за писалки.
367	След това Великолепният ветеринарен лекар се прибра у дома да поспи, преди да започне новия си трудов ден.
368	Леля Пудинг приготви закуската, а леля Иконом изведе Понго на разходка.
369	Успяха да склонят Мисис да остави дечицата си за малко и също да се поразходи.
370	Когато се върна, мисис Душкинг беше почистила долапа.
371	Мисис нахрани и втората партида кутрета, след което си легна и хубаво се наспа заедно с всичките си петнадесет деца.
372	Долу в кухнята Понго също си поспа хубаво, спокоен, че всичко е наред.
373	Щом отвориха магазините, мисис Душкинг отиде да купи кукленски биберон и пълнител за писалки.
374	Сетне мистър Душкинг и лелите се редуваха да хранят кутретата.
375	На мисис Душкинг много й се искаше и тя да ги храни, но трябваше да звъни по телефона и да търси дойка.
376	Лелите пък бяха много дебели и не се побираха в долапа, така че скоро отстъпиха цялата работа на мистър Душкинг, който на бърза ръка се специализира и дори взе да се разпорежда.
377	Естествено, не можа да отиде на работа, което не беше никак добре — в момента се водеха важни делови преговори.
378	За щастие телефонът в спалнята беше с дълъг шнур, така че той можеше едновременно да разговаря и да храни кученцата.
379	Седеше си в тъмния долап с Мисис, петнадесетте кутрета и телефона.
380	За малко да провали една важна работа, защото веднъж поднесе кученце към ухото си, а на телефона даде да си пийне млекце.
381	Едва мистър Душкинг затвори телефона, и ето че се обади Великолепният ветеринарен лекар, за да им каже, че не е намерил дойка.
382	Мисис Душкинг също не бе успяла да открие дойка в цял Лондон, затова започна да звъни на кучешките приюти извън града.
383	Чак късно следобед чу за една майка с мляко на около петдесет километра от Лондон.
384	Тя току-що била отведена в приюта за изгубени кучета и трябваше да я държат там няколко дни да не би някой да си я потърси.
385	Мистър Душкинг подаде глава от долапа.
386	Тъй като цяла нощ бе прекарал на крак и цял ден беше хранил кученцата, той вече бе капнал от умора, ала твърдо бе решил да помага на Мисис, докато намерят дойка.
387	— Защо не опиташ да вземеш назаем това куче?
388	— обърна се той към жена си.
389	— Ще обещаеш, че ще я върнем веднага, щом се появи собственикът й.
390	И така мисис Душкинг изкара колата от старата конюшня зад къщата и потегли, изпълнена с надежди.
391	Ала когато пристигна в приюта, научи, че собственикът на кучето майка вече си я бе отвел.
392	Зарадва се заради кучето, но изпита и силно разочарование.
393	Мислеше си как горката Мисис ще се изтощи от изхранването на толкова много кученца и как мистър Душкинг по всяка вероятност ще откаже да напусне долапа, за да се наспи.
394	Взе да се пита дали изобщо ще намери дойка.
395	Беше се спуснала тъмна, навъсена, дъждовна октомврийска нощ.
396	Цял следобед бе валяло, но мисис Душкинг почти не бе забелязала дъжда, защото я сгряваше надеждата.
397	Ала сега, когато потегли обратно за Лондон, времето започна все повече да я потиска.
398	А дъждът така се усили, че чистачките на колата не успяваха да се справят с него.
399	Караше през някаква безлюдна местност, когато на пътя точно пред себе си видя нещо като вързоп.

300

И той тръшна вратата на долапа под носа на Злобара, а леля Иконом я изпроводи до външната врата.

301

В това време леля Пудинг се опитваше да се свърже по телефона с Великолепния ветеринарен лекар, но той беше излязъл по друга работа.

302

Жена му обеща да му предаде, щом се върне, и им заръча да не се притесняват — по всичко личало, че Мисис се справя много добре.

303

И така си беше.

304

Вече и четвърто кутре се беше появило.

305

Мисис изкъпа с език, мистър Душкинг го изсуши, а мисис Душкинг даде на Мисис да си пийне топло млекце.

306

Кутрето сложиха при другите три в една плетена кошница, където Мисис можеше да ги държи под око.

307

Скоро се показа петото, а след него и шестото, и седмото.

308

Нощта напредваше.

309

Осем кутрета!

310

Може би няма да има повече?

311

Далматинците рядко имат повече от девет деца първия път.

312

Десет!

313

Единадесет!

314

Дванадесетото не приличаше на братята и сестрите си.

315

Цветът, който прозираше през бялата козинка, не беше розов като на здравите кученца, а болезнено жълтеникав.

316

И вместо да започне да подритва с краченца, то лежеше неподвижно.

317

Лелите, които стояха пред вратата на долапа, казаха на Душкингови, че се е родило мъртво.

318

— Майката няма да тъгува обаче, защото си има толкова много други дечица — утеши ги леля Пудинг.

319

Мистър Душкинг положи мъничкото същество в дланта си и тъжно го загледа.

320

— Не е справедливо изобщо да не си поживее — рече мисис Душкинг със сълзи на очи.

321

Нещо изплува в съзнанието на мистър Душкинг — нещо, което бе чел преди време.

322

Той започна да разтрива кученцето, после внимателно го разтърка с един пешкир.

323

Изведнъж около нослето му се появи малко розовато кръгче, а след това цялото телце порозовя под снежнобялата козинка.

324

Крачетата му зашаваха!

325

Беше живо!

326

Мистър Душкинг побърза да го сложи до Мисис, за да може тя веднага да го накърми, и то си остана там да суче до появата на следващото кутре — защото наистина се появи още едно.

327

Така станаха тринадесет!

328

Призори на вратата се позвъни.

329

Беше Великолепният ветеринарен лекар, който цяла нощ беше спасявал живота на едно премазано от лека кола куче.

330

До пристигането му всички кученца се бяха родили и Мисис кърмеше осем — повече от осем не можеше да храни наведнъж.

331

— Отлично!

332

— зарадва се лекарят.

333

— Прекрасна челяд.

334

А как понася всичко това бащата?

335

Душкингови се почувстваха виновни.

336

От момента, в който започнаха да се появяват кученцата, изобщо не се бяха сетили за Понго.

337

Той стоеше затворен в кухнята.

338

Цяла нощ беше крачил напред-назад и само веднъж чу новини за семейството си — когато леля Пудинг слезе в кухнята да приготви кафе и сандвичи.

339

Тя го осведоми, че Мисис е добре — но му го каза на шега, защото не допускаше, че той я разбира.

340

— Горкият Понго, трябва да го пуснем тук, горе — рече мисис Душкинг.

341

Великолепният ветеринарен лекар обаче им обясни, че обикновено майките кучета не обичат бащите да се навъртат много-много около новородените кутрета.

342

В този миг се чу топуркане по лъснатия под на коридора и Понго се появи на стълбите, като вземаше по четири стъпала наведнъж.

343

Леля Пудинг беше слязла да свари чай за Великолепния ветеринарен лекар и притесненият татко се бе измъкнал, щом тя открехна вратата.

344

— Внимавай, Понго — предупреди го лекарят.

345

— Тя може да не те иска.

346

Ала Мисис уморено тупаше с опашка по дъното на долапа.

347

— Слез да закусиш и хубаво се наспи — каза тя на мъжа си, но само Понго я чу.

348

По очите и бясно махащата му опашка майката разбра какво чувства той в момента — разбра колко обича нея и осемте чудесни кученца, които се наслаждаваха на първата си закуска.

349

А колко ли още имаше в кошницата — онези, които чакаха своя ред, за да се нахранят?

350

— Жалко, че Понго не знае да брои — обади се мисис Душкинг.

351

Понго обаче много добре умееше да брои.

352

Той слезе долу с гордо вдигната глава и с нов блясък в хубавите си черни очи.

353

Защото знаеше, че е баща на петнадесет дечица.

354

Пердита

355

— А сега — рече Великолепният ветеринарен лекар на Душкингови — трябва да намерите дойка за кученцата.

356

И той им обясни, че въпреки старанията си да се справи с кърменето на петнадесет кутрета, Мисис скоро ще се изтощи и ще отслабне.

357

По този начин по-силните ще смогват да получават повече мляко от по-слабичките.

358

А кутрето, което мистър Душкинг бе върнал към живота, беше много дребно и щеше да има нужда от специални грижи.

359

Най-едрото имаше черно петно на едното ухо и част от главата.

360

Това е недостатък при далматинците, които трябва да се родят чисто бели, както мистър Душкинг обясни на Злобара Де Мон.

361

Някои хора _наистина_ биха удавили това петнисто кутре, защото не беше ценно.

362

Ала Душкингови особено се привързаха към него, защото бе започнало живота си с лош късмет.

363

(А освен това много им харесваше, че могат да го разпознават. Докато започнаха да им избиват петна няколко седмици след раждането, това и другото — най-малкото и крехко кутре — бяха единствените, които различаваха от останалите.)

364

Великолепният ветеринар каза, че дойката трябва да е някое нещастно куче, което е изгубило кученцата си, но има още мляко.

365

Мислеше, че ще успее да намери такова, но тъй като не беше сигурен, посъветва Душкингови да се обадят по телефона във всички приюти за бездомни кучета.

366

А докато намерят дойка, рече той, биха могли да помогнат на Мисис, като хранят кутретата с кукленски биберон или едновремешен пълнител за писалки.

367

След това Великолепният ветеринарен лекар се прибра у дома да поспи, преди да започне новия си трудов ден.

368

Леля Пудинг приготви закуската, а леля Иконом изведе Понго на разходка.

369

Успяха да склонят Мисис да остави дечицата си за малко и също да се поразходи.

370

Когато се върна, мисис Душкинг беше почистила долапа.

371

Мисис нахрани и втората партида кутрета, след което си легна и хубаво се наспа заедно с всичките си петнадесет деца.

372

Долу в кухнята Понго също си поспа хубаво, спокоен, че всичко е наред.

373

Щом отвориха магазините, мисис Душкинг отиде да купи кукленски биберон и пълнител за писалки.

374

Сетне мистър Душкинг и лелите се редуваха да хранят кутретата.

375

На мисис Душкинг много й се искаше и тя да ги храни, но трябваше да звъни по телефона и да търси дойка.

376

Лелите пък бяха много дебели и не се побираха в долапа, така че скоро отстъпиха цялата работа на мистър Душкинг, който на бърза ръка се специализира и дори взе да се разпорежда.

377

Естествено, не можа да отиде на работа, което не беше никак добре — в момента се водеха важни делови преговори.

378

За щастие телефонът в спалнята беше с дълъг шнур, така че той можеше едновременно да разговаря и да храни кученцата.

379

Седеше си в тъмния долап с Мисис, петнадесетте кутрета и телефона.

380

За малко да провали една важна работа, защото веднъж поднесе кученце към ухото си, а на телефона даде да си пийне млекце.

381

Едва мистър Душкинг затвори телефона, и ето че се обади Великолепният ветеринарен лекар, за да им каже, че не е намерил дойка.

382

Мисис Душкинг също не бе успяла да открие дойка в цял Лондон, затова започна да звъни на кучешките приюти извън града.

383

Чак късно следобед чу за една майка с мляко на около петдесет километра от Лондон.

384

Тя току-що била отведена в приюта за изгубени кучета и трябваше да я държат там няколко дни да не би някой да си я потърси.

385

Мистър Душкинг подаде глава от долапа.

386

Тъй като цяла нощ бе прекарал на крак и цял ден беше хранил кученцата, той вече бе капнал от умора, ала твърдо бе решил да помага на Мисис, докато намерят дойка.

387

— Защо не опиташ да вземеш назаем това куче?

388

— обърна се той към жена си.

389

— Ще обещаеш, че ще я върнем веднага, щом се появи собственикът й.

390

И така мисис Душкинг изкара колата от старата конюшня зад къщата и потегли, изпълнена с надежди.

391

Ала когато пристигна в приюта, научи, че собственикът на кучето майка вече си я бе отвел.

392

Зарадва се заради кучето, но изпита и силно разочарование.

393

Мислеше си как горката Мисис ще се изтощи от изхранването на толкова много кученца и как мистър Душкинг по всяка вероятност ще откаже да напусне долапа, за да се наспи.

394

Взе да се пита дали изобщо ще намери дойка.

395

Беше се спуснала тъмна, навъсена, дъждовна октомврийска нощ.

396

Цял следобед бе валяло, но мисис Душкинг почти не бе забелязала дъжда, защото я сгряваше надеждата.

397

Ала сега, когато потегли обратно за Лондон, времето започна все повече да я потиска.

398

А дъждът така се усили, че чистачките на колата не успяваха да се справят с него.

399

Караше през някаква безлюдна местност, когато на пътя точно пред себе си видя нещо като вързоп.